Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (42)

39.
МАКАНИ

Един лекар трябва да бъде наполовина учен и наполовина алхимик, наполовина изследовател и наполовина шаман, мислеше си Макани.

Но в медицинското училище не й бяха казали, че може да й се наложи да бъде също така и войник, и политик.

Макани трудно запазваше достойното си поведение. Всъщност се чувстваше на ръба на неподчинението. Опашката й биеше водната повърхност, разпръсквайки пенливи пръски по стените на санаториума.

— Казвам ви, че не мога да оперирам сама! Помощниците ми не разполагат с умението да ми асистират! Не съм убедена, че ще се справя, дори и ако те се справят! Т-трябва да се посъветвам с Джилиън Баскин!

С мързеливо вдигнато над водата око, опрял се на една от ръчките на бронята си, Таката-Джим погледна към Игнасио Метц. Човекът си възвърна изражението на крайна търпеливост. Бяха очаквали подобна реакция от корабния лекар.

— Убеден съм, че подценявате собственото си умение, докторе — подхвърли Таката-Джим.

— Вие да не сте хирург? Да съм поискала вашето мнение? П-позволете ми да говоря с Джилиън Баскин!

— Докторе — заговори Метц успокояващо, — лейтенант Таката-Джим току-що ви обясни, че по причини за сигурност, комуникациите са частично прекъснати. Информация от шамандурите-детектори показва, че вероятно има изтичане на психична енергия в радиус около сто километра. Отговорни за това са Хикахи и Суеси или групата на острова. Докато не открием източника на изтичане…

— И вие действате въз основа на информация от шамандура? Точно една дефектна шамандура за малко не п-п-погуби К-к-крейдейки!

Метц се намръщи. Не бе свикнал да бъде прекъсван от делфини. Забеляза, че Макани е доста нервирана. Прекалено нервирана, за да говори с дикцията, която трябваше да употребява делфин с нейното положение. Това бе важна информация за неговите досиета… както и нейното войнствено поведение.

— Това е друга шамандура, доктор Макани. Ако си спомняте, имаме три на разположение. Освен това не твърдим, че изтичането е обезателно действително, просто трябва да го приемем за действително, докато не бъде доказано противното.

— Но прекъсването на връзките не е цялостно! Чух, че онова шимпанзе все още получава проклетата си информация от-т сондата! Тогава защо не ме оставите да разговарям с доктор Баскин?

На Метц му се прииска да изругае. Беше помолил Чарлз Дарт да си мълчи за това. Проклета да е необходимостта за предразполагане на шимпанзето!

— Елиминираме възможностите една по една — опита се Таката-Джим да успокои Макани. В същото време зае и поза с глава, наведена напред — поза, която на телесен език изразяваше превъзходство и увереност. — Веднага щом намиращите се във връзка с Чарлз Дарт — Ивашика, Дени Зудман и поетът Сах’от — бъдат елиминирани като вероятни източници на психичното изтичане, ние ще се свържем с доктор Баскин. Сигурно разбирате, че за нея е по-малко вероятно безгрижно да излъчва психична енергия, отколкото за останалите, и затова ние трябва да проверим първо тях.

Веждите на Метц леко се повдигнаха. Браво! Разбира се, това извинение не би устояло на един по-критичен поглед. Но то съдържаше в себе си внушение за логичност! А те се нуждаеха само от малко време! Щеше да е достатъчно, ако успокоеше Макани за още един-два дни.

Таката-Джим явно забеляза одобрението на Метц. Окуражен, той стана още по-убедителен:

— А сега, стига сте отлагали, докторе! Слязохме тук, за да разберем какво е състоянието на капитана. Ако той не може да изпълнява задълженията си, трябва бъде изззбран нов командващ офицер. В критично положение сме и не можем да си позволим никакво отлагане!

Ако това бе предвидено като успокоение, то имаше точно обратния ефект. Макани плясна с опашка. Главата й се издигна над водата. Тя обърна едното си присвито око към мъжкия делфин и заговори в саркастична поезия:

А аз мислех, че ти

си забравил своите задължения.

 

Колко се радвам да видя,

че съм сгрешила

относно твойто поведение.

 

Няма ли да поемеш в

тази неочаквана беда

капитанските задължения?

Устата на Таката-Джим се отвори, оголвайки две V-образни редици от груби бели зъби. На Метц за миг му се стори, че той ще нападне дребната женска.

Но Макани реагира първа, изскачайки от водата и приводнявайки се с плясък, като по този начин покри с вода Метц и Таката-Джим. С вик човекът се подхлъзна в нишата в стената и цопна във водата.

Макани се изви и изчезна зад редица от тъмни животоподдържащи камери. Таката-Джим се гмурна, като издаваше бързи сонарни изщраквания, търсейки я. Метц го сграбчи за тръбната перка, преди да успее да се впусне след нея.

— Ах… ахъм! — Той сграбчи една дръжка в стената. — Не можем ли да прекратим това лошо отношение един към друг, делфини? Доктор Макани? Бихте ли се върнала, моля ви? Достатъчно лошо е, че цялата вселена се стреми да ни залови. Не бива да се караме помежду си!

Таката-Джим вдигна поглед и видя, че Метц е искрен. Лейтенантът още дишаше тежко.

— Моля ви, Макани! — отново извика Метц. — Нека да поговорим като цивилизовани същества!

Те почакаха и след малко главата на Макани се подаде между два автоматични робота-лекари. Изражението й вече не беше предизвикателно, а просто уморено. Лекарската й броня издаваше тихи, звънтящи звуци. Прецизните инструменти леко се тресяха, сякаш ги държаха треперещи ръце.

Тя се издигна дотолкова, че само носовата й дупка се подаде над повърхността.

— Извинете — избоботи тя. — Зная, че Таката-Джим няма да получи пълното командване, без за това да е гласувал корабният съвет.

— Разбира се, че няма! Това не е военен кораб. Задълженията на изпълнителния офицер на борда на един изследователски кораб са най-вече административни, следователно встъпването му на поста командир трябва да бъде одобрено от корабния съвет, веднага щом настъпи подходящ момент за събирането му. Таката-Джим е напълно наясно с тези правила, нали, лейтенант?

— Разбира сссе.

— Но до събирането на съвета, ние трябва да приемем властта на Таката-Джим, иначе ще настъпи хаос! Междувременно „Стрийкър“ трябва да има съответното ръководство. Това няма да е окончателно, докато вие не потвърдите, че капитан Крейдейки е неспособен да изпълнява задълженията си.

Макани затвори очи, дишайки тежко.

— Крейдейки вероятно няма да дойде в съзнание без по-нататъшна хирургическа намеса. Дори и в такъв случай, вероятността за успех е много малка. Шокът е достигнал до мозъка по нервната му приставка. Повечето от увредените места са в Новите Зони на мозъчната кора…, където основното мозъчно вещество на Турсиопссса е силно модифицирано посредством ъплифта. Има поражения в центровете, контролиращи зрението и речта. Нарушен е мостът между двете мозъчни полукълба…

Очите на Макани се отвориха, но тя изглежда не гледаше към тях.

Метц кимна.

— Благодаря ви, докторе — каза той. — Съобщихте ни това, което ни интересуваше. Съжалявам, че ви отнехме твърде много време. Вярвам, че правите всичко, на което сте способна.

Тя не отговори и човекът сложи маската на лицето си, за да се плъзне във водата. Махна на Таката-Джим и се насочи към изхода.

Мъжкият делфин сигнализира на Макани още миг, но след като тя не помръдна, той се извъртя и последва Метц.

През нея премина някаква тръпка, когато двамата стигнаха изхода. Тя вдигна глава и извика след тях:

— Не забравяйте, когато свиквате корабния съвет, че аз съм негов член! А също и Хикахи, и Джилиън, и Том Орли! — Люкът се затваряше със съскане зад тях и не можеше да е сигурна, че са я чули.

Макани се отпусна във водата с въздишка. И Том Орли, помисли си тя. Не го забравяйте, подли копелета! Той няма да ви позволи да успеете!

Макани тръсна глава, знаейки, че разсъждава ирационално. Подозренията й не се базираха на факти. А дори и да бяха верни, Том Орли не можеше да протегне ръка през две хиляди километра, за да оправи нещата. Носеха се слухове, че той вече е загинал.

Метц и Таката-Джим напълно я бяха объркали. Имаше вътрешното усещане, че й бяха поднесли коктейл от истини, полуистини и чисти лъжи, а тя не знаеше как да разбере кое какво е.

Мислят, че могат да ме заблудят просто защото съм женска и стара, а и две ъплифтирани поколения по-несъвършена от всеки друг на борда, като се изключи Брукида. Но аз се досещам защо оказват специално внимание на единственото шимпанзе в корабния съвет. В момента тук те разполагат с мнозинство за всяко свое решение. Не е странно, че не изгарят от нетърпение да върнат Хикахи или Джилиън на борда!

Може би трябваше да ги излъжа…, да им кажа, че Крейдейки може да дойде в съзнание всяка минута.

Но в такъв случай какво ли щяха да предприемат в отчаянието си? И беше ли нещастният случай с шамандурата действително нещастен? Можеше да са излъгали, за да прикрият незнанието си — или за да прикрият заговора си. Ще мога ли да защитя Крейдейки с помощта само на две женски?

Макани тихо простена. Подобни неща не бяха по нейната специалност. Понякога й се искаше фактът, че е делфински лекар, като в старите времена да означава просто, че трябва да вдигнеш с челото си този, когото се опитваш да спасиш и да държиш главата му над водата, докато се възстанови или докато не ти изневерят собствените сили.

Тя се насочи към интензивното отделение. Помещението бе затъмнено с изключение на светлината, която грееше върху един голям сив неоделфин, поставен в защитен гравитационен резервоар. Макани провери данните, отчитащи състоянието на пациента, и установи, че са стабилни.

Крейдейки премигваше невиждащо, а еднократно и една тръпка бързо пробяга по дължината на тялото му.

Макани въздъхна и се обърна. Заплува към близкия пулт за комуникации и се реши.

„Метц и Таката-Джим не може вече да са се върнали на мостика“, помисли си тя. Издаде сонарния код, който задействаше пулта. Почти веднага пред нея се появи лицето на млад, синкав делфин.

— Комуникации. Мога ли д-да ви помогна?

— Аки? Да, синко, доктор Макани е. Имаш ли някакви планове за обед? Знаеш ли, мисля, че имам още от онзи захаросан октопод. Свободен ли си? Колко хубаво. Тогава скоро ще сссе видим. О, и нека срещата ни да си остане наша малка тайна, о’кей? Ти ссси добро момче.

Тя напусна интензивното отделение, а в главата й вече започваше да се оформя един план.