Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (41)

38.
ЧАРЛЗ ДАРТ

— Опасявам се, че са спуснали проклетия робот само още осемдесет метра надолу. Онова хлапе Тошио е работило над него само няколко часа и през цялото време е било и на разположение и на Дени и Джилиън — да помага да пускат аборигените в лабиринти, да ги карат да берат банани с пръчка или нещо подобно. Казвам ти, това е просто отчайващо! Скапаната малка полуразбита сонда не разполага с добри инструменти за геоложка работа. Представяш ли си колко ще е неприятно, когато стигне до наистина значима дълбочина?

Холографският образ на металурга Брукида за миг сякаш гледаше встрани от Чарлз Дарт. Очевидно делфинският учен наблюдаваше собствения си дисплей. Очите му бяха покрити с изпъкнали лещи, които помагаха срещу астигматизъм при четене. Той се извърна и погледна своя колега шимпанзе.

— Чарли, говориш така убедено за ссспускането на този робот по-дълбоко в земната кора на Китруп. Оплакваш се, че е слязла „само“ на петстотин метра. Съзнаваш ли, че т-това е половин километър?!

Чарли почеса косматата си челюст.

— Да. И какво? Процепът надолу почти не се стеснява, така че тя спокойно може да се спусне поне още толкова. Това е една чудесна минералогична лаборатория! Вече се натъквам на много сведения за зоната под повърхността на планетата!

— Чарли — въздъхна Брукида, — а не те ли интересува защо пещерата под острова на Тошио се простира надолу в протежение на цели сссто метра?

— Хммм, какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че така нареченото „дърво-сонда“, което е причината за този процеп, не би копало толкова надълбоко в търсссене само на карбонови или силикатни хранителни вещества. То не б-би…

— Откъде знаеш? Да не си еколог? — Чарли бързо и остро се изсмя. — Честно, Брукида, на какво се базират твоите предположения? Понякога ме изненадваш!

Брукида търпеливо изчака шимпанзето да спре да се смее.

— Базирам се на знанията на един добре информиран за основните закони на природата дилетант за природата, както и върху схващането на Окам^[1] за бръснача. Помисли си само за количеството отстранен материал! Какво е ссстанало с него? Хрумвало ли ти е, че в тази местност има десетки хиляди подобни метални възвишения, на повечето от които се срещат подобни дървета-сонди? И че в последната геологическа епоха може би са издълбани милиони такива дълбоки процепи?

Дарт започна да хихика, но спря. Взря се за миг в образа на китообразния си колега, след което откровено се засмя и заудря бюрото си с лапа.

— Туш! Добре, сър! Ще добавим „Защо тези дупки?“ в списъка на нашите въпроси! За щастие, аз възпитавах един еколог в лабораторията през последните няколко месеца. Правил съм й неизброими услуги и за късмет точно тя е на мястото, откъдето идват нашите затруднения! Ще помоля Дени веднага да се заеме с това! Бъди спокоен, скоро ще узнаем към какво се стремят тези дървета-сонди!

Брукида не отговори. Само изпусна лека въздишка.

— Сега, когато това е уредено — продължи Чарли, — можем ли да се върнем към наистина важните неща? Можеш ли да ми помогнеш да убедя капитана да ме пусне да отида лично там и да взема със себе си истински дълбочинен робот-сонда, който да замени онова окаяно малко апаратче, спасено от Тошио?

Очите на Брукида се разшириха. Той се поколеба, но накрая каза:

— К-капитанът все още е в безсъзнание. Макани го оперира вече два пъти. Според последните съобщения перспективите си остават мрачни.

Шимпанзето замлъкна за известно време. После заговори, избягвайки да гледа холограмата на делфина:

— О, да. Забравих. Е, тогава може би Таката-Джим ще ни позволи. В края на краищата последният спомагателен кораб си стои неупотребяем. Ще помоля Метц да поговори с него. Ще ми помогнеш ли?

Погледът на Брукида беше помръкнал.

— Ще проуча информацията от спектрометъра — отговори равно той. — Ще ти се обадя, щом имам някакви резултати. Сссега трябва да приключвам, Чарлз Дарт.

Образът изчезна. Чарли отново бе сам.

„Брукида бе ужасно груб накрая“, помисли си той. „Обидих ли го с нещо?“

Чарли знаеше, че е доста язвителен. Не можеше да преодолее това. Дори други шимпанзета го смятаха за недодялан и егоцентричен. Казваха, че неошимианзета като него създават лоша репутация на расата.

Е, аз се опитвах, каза си той. А когато си се опитвал толкова и винаги си се провалял, когато опитите за галантност се превръщат в погрешни ходове, когато постоянно забравяш имената на другите, е, в такъв случай може би просто трябва да се откажеш. Другите също невинаги печелят награди за мило отношение с мен.

Чарлз Дарт сви рамене. Нямаше значение. Какъв бе смисълът в гонитбата на едно вечно убягващо му поведение? Нали съществуваше неговият собствен свят от скали, магма и живи планети!

Все пак, смятах, че поне Брукида ми е приятел…

Той насочи мисълта си другаде.

Трябва да се свържа с Метц. Той ще ми осигури това, което искам. Ще им покажа, че тази планета е толкова уникална, че те… те ще я прекръстят на мое име! Има подобни прецеденти. Той се изкикоти, докато теглеше ухото си с едната си ръка, а с другата набираше кода.

Докато чакаше компютърът да открие Игнасио Метц, му хрумна една странична мисъл. Не чакаха ли всички вест от Томас Орли? Всички говореха само за това преди известно време.

Тогава си спомни, че докладът на Орли трябваше да пристигне вчера, горе-долу по времето, когато бе пострадал Крейдейки.

А! Значи Том вероятно бе успял в начинанието си и никой не се бе постарал да му го съобщи. Или може би някой го бе направил, а той не му бе обърнал внимание.

Както и да е, убеден бе, че Том беше оправил целия проблем с проклетите извънземни. Крайно време беше. Доста неприятно е да те преследват из цялата галактика и да те карат да пълниш кораба с вода…

Номерът на Метц се появи на интеркома. Звънеше.

Жалко за Крейдейки. Той бе ужасно строг и сериозен за делфин и не винаги разумен…, но Чарли не се радваше от липсата му. Всъщност винаги когато си помислеше, че капитанът е отстранен, изпитваше някакво странно усещане в стомаха си.

Тогава недей да мислиш за това! За Бога! Каква полза има от притесненията?

— А, доктор Метц! Май ви хванах точно когато излизахте? Интересувам се дали е възможно да си поговорим скоро? По-късно днес следобед? Чудесно! Да, искам да ви помоля за една много, много дребна услуга…