Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (40)

37.
СУЕСИ

Опразването беще вече на привършване. Тенанианският боен кораб бе изпразнен и постегнат. Скоро щяха да могат да напълнят цилиндричната му вътрешност с желания товар и да тръгнат.

Ханес Суеси не можеше повече да чака. Беще му писнало от работа под вода. Честно казано, почти му бе писнало и от делфини.

Божичко, какви истории щеше да разказва, като се върнеше у дома! Той беше ръководил строителни екипи на дъното на замърсените морета на планетата Титан. Бе помагал при преминаването на най-гъстата мъглявина — Суун Небюла. Бе работил дори с ония ненормални амероиндианци и израелци, които се опитваха да направят Венера годна за живот. Но никога нито една работа не го бе измъчвала като тази!

Почти всички материали, с които им се налагаше да работят, бяха извънземно производство, със странна еластичност и още по-особена проводимост. Той трябваше лично да проверява псионичния импеданс на почти всяка свръзка, но въпреки скритите им достойнства те вероятно щяха да пропускат телекинетично напрежение в космоса, когато тръгнеха!

А делфините! Те бяха отчайващи! Безукорно изпълняваха най-деликатните операции, но започваха да кръжат из водата, пищейки неразбираемо на примален делфински, всеки път когато отварянето на някой люк разпратеше по-особени сонарни отражения.

И всеки път, когато завършеха нещо, викаха стария Суеси. „Провери това, Ханес, молеха го те. За да сме сигурни, че е добре направено.“

Стараеха се, полагаха дяволски усилия. Не можеха да не се чувстват като полузавършени поданици на своите патрони в една невероятно враждебна галактика, особено когато това беше чистата истина.

Суеси си призна, че се оплаква, без да има реално някаква особено съществена причина за това. „Стрийкър“-ите бяха свършили работата; това беше единственото, което действително имаше значение. И той се гордееше с тях.

Все пак нещата вървяха много по-добре, откакто бе дошла Хикахи. Тя даваше пример на останалите и използвайки параболи от Кийнинк, им помагаше да се съсредоточат.

Суеси се подпря на лакът. Тесният му нар се намираше само на метър под тавана. Хоризонталният люк на подобното на ковчег спално помещение беше на инчове от рамото му.

Почивах достатъчно, помисли си той, въпреки че се усещаше сякаш с пясък в очите, а и ръцете все още го боляха. Нямаше смисъл да се опитва наново да заспи. Щеше само да се върти неспокойно в леглото.

Суеси отвори тесния люк. Закри с ръка очите си от идващата от коридора светлина и спусна крака. Те цопнаха.

Вода. С изключение на около метър под тавана, скифът бе пълен с вода.

Тялото му изглеждаше бледо на силната светлина от коридора. „Чудя се кога ли е програмирано да умра“, помисли си той, спускайки се във водата със затворени очи. Потопи се изцяло и затвори вратата зад себе си.

 

 

Малко по-късно той влезе в контролната зала на малкия космически кораб. Вътре Хикахи и Тишуут се суетяха около пулта за свръзка. Спореха на бърз, писклив англически, който той не можеше да разбира.

— Уа! — извика той. — Ако искате да ме изолирате, чудесно! Но ако мога с нещо да ви помогна, е добре да превключите на трийсет и три оборота. Аз не съм Том Орли. Не мога да дешифрирам подобни брътвежи.

Двата делфина подадоха глави над водата, докато Суеси се хвана за една дръжка на близката стена. Очите на Хикахи се издадоха напред, за да се пренастроят за надводно бинокулярно виждане.

— Не сме сигурни, че има някакъв проблем, Ханес, но изглежда загубихме връзка с кораба.

— Със „Стрийкър“? — Гъстите вежди на Суеси се вдигнаха нагоре. — Нападнати ли са?

Тишуут леко поклати горната част от тялото си от ляво на дясно.

— Не вярвам. Бях тук и чаках сигнала, който те ще получат от Орли, за да преместят кораба. Не внимавах много, но внезапно чух оператора да казва „готови за включване“… и после нищо!

— Кога стана това?

— Преди няколко часа. Изчаках да се смени вахтата, надявайки се, че се касае за някаква техническа неизправност на кораба, след което повиках Хикахи.

— И оттогава се въртим в затворен кръг — довърши по-старшият офицер.

Суеси доплува до пулта, за да го огледа. Разбира се, най-добре беше да го отвори и да провери всичко сам. Но електрониката бе покрита, за да е защитена от влагата.

Ех, ако бяхме в открития космос, така че делфините да можеха да работят без всичката тази проклета вода наоколо!…

— Е, добре — въздъхна той. — С твое позволение, Хикахи, ще помоля вас двете, офицери и същевременно почитаеми дами, да се омитате оттук, за да мога да прегледам пулта. Недейте да безпокоите почиващите в трюма делфини.

Хикахи кимна.

— Ще изпратя екип да провери дали кабелът не е прекъснат някъде.

— Добра идея. И не се притеснявайте. Сигурен съм, че не е нищо страшно. Вероятно някаква дребна авария.