Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (29)

26.
КРЕЙДЕЙКИ

И най-официалният англически, говорен внимателно от един неоделфин, би бил неясен за човек, отгледан само в човешка англоговоряща среда. Синтаксисът и много от корените на думите бяха същите, но един лондончанин от епохата преди космическите полети би намерил звуците за толкова странни, колкото и гласовете, които ги изговаряха.

Модифицираната носова дупка на делфина позволяваше произнасянето на изсвирвания, крясъци, гласни и някои съгласни. Сонарните цъкания и много други звуци идваха от резонантните кухини в черепа.

В речта тези отделни подобрения понякога помагаха, но понякога не. Дори и в най-добрите случаи имаше проточване на съскащи съгласни, заекване при „т“-тата и удължаване на гласни. Речта беше изкуство.

Тринарът бе за отмора, за въображението и за лични неща. Той бе заменил и почти заличил първобитния делфински. Но англическият свързваше неоделфините с реалния свят.

Англическият беше език на компромиса между вокалните умения на две раси — между свързания с ръцете и огъня свят на Човека и плаващите легенди на Кита-Мечта. Говорейки го, един делфин можеше да бъде равен на повечето хора в аналитичното мислене — да преценява миналото и бъдещето, да прави планове, да използва инструменти и да води войни.

Някои човешки философи се питаха дали в края на краищата даването на англическия на китообразните бе било наистина голяма услуга.

Два неоделфина насаме можеха да говорят англически за по-голяма концентрация, но без да ги е грижа дали звуците наподобяват английските думи. Те биха употребявали честоти далеч отвъд слуховите възможности на човека и съгласните всъщност биха изчезнали.

Кинийнк позволяваше това. Важното беше семантиката. Ако граматиката, двойнствената логика и времевата ориентация бяха англически, то всичко, което имаше значение, бяха практическите резултати.

 

 

Когато Крейдейки приемаше доклада на Хикахи, той нарочно говореше на много освободена форма на делфински англически. По този начин искаше да покаже, че това, което става, е личен въпрос.

Той я слушаше, като същевременно премахваше умората и схванатостта от тялото си, гмуркайки се и стрелкайки се напред-назад в басейна за упражнения. Хикахи предаваше доклада си за планетоложката среща, като се наслаждаваше на сладкия аромат на истински въздух в дробовете си. От време на време спираше и се стрелваше заедно с него в отпускащо плуване.

В момента думите й изобщо не звучаха като човешка реч, но един много добър специалист можеше да ги преведе.

— … Той е много запален, капитане. Всъщност Чарли предлага да оставим тук малък проучвателен екип с един от помощните космически кораби, дори ако „Стрийкър“ се опита да избяга. Даже и Брукида се изкушава от тази идея. Бях донякъде изненадана.

Крейдейки мина пред нея и изстреля бърз въпрос:

— А какво ще правят, ако ги оставим тук, а после попаднем в плен?

Той отново се гмурна под водата и се насочи към далечната стена.

— Чарли смята, че той и прикрепеният към него екип могат да бъдат обявени за цивилни, както и групата на Зудман и Сах’от на острова. Той казва, че има подобни прецеденти. По този начин независимо дали ще се измъкнем или не, част от мисията ще е изпълнена.

Помещението за упражнения се намираше в центрофугалния пръстен на „Стрийкър“. Стените бяха скосени и Крейдейки трябваше да внимава за плитчини край левия борд. Край десния се полюляваха няколко топки, пояси и други играчки.

Крейдейки бързо се гмурна под няколко топки и изскочи от водата. Извъртя се във въздуха и приводни по гръб с плясък. Преобърна се под водата, след това се издигна на повърхността, стоейки на опашка. Дишащ тежко, той погледна с едно око към Хикахи.

— Вече обмислях тази идея — каза той. — Можем да оставим също и Метц, и неговите бележки. Да го разкараме далеч от опашките ни си струва загубата на тридесет херинги и десерт от аншоа. — Той се отпусна обратно във водата. — Жалко, че това решение е неморално и непрактично.

Хикахи придоби озадачен вид, докато се опитваше да проумее думите му.

Крейдейки се чувстваше много по-добре. Чувството му за безпомощност, достигнало върха си, когато слушаше съобщението на Том Орли, сега бе намаляло. Можеше за известно време да забрави депресията, която почувства, когато се съгласи с плана на човека.

Оставаше само официалното съгласие на корабния съвет. Молеше се те да измислят нещо по-добро, но се съмняваше, че ще успеят.

— Трябва да отчетеш — каза той на своя лейтенант, — че все пак обявяването им за цивилни може да свърши работа, ако бъдем убити или пленени, но ако успеем да избягаме и нашите извънземни „приятели“ се втурнат след нас?

Челюстта на Хикахи леко се отвори — един заимстван от хората жест.

— Разбира се. Ктсимини е много изолирана система. Има само няколко пътя дотук. Помощният кораб вероятно няма да успее сам да се добере обратно до цивилизацията.

— Което означава какво?

— Че те ще са изгнаници на една далечна планета, разполагайки с минимални медицински удобства. Извини ме за моята недосетливост.

Тя леко се извърна, подавайки лявата си коремна перка. Това бе облагородена версия на древния жест, показващ покорност. По подобен начин сред хората ученик скромно навежда глава пред учителя си.

Ако имаха късмет, Хикахи един ден щеше да командва кораби, много по-големи и по-важни от „Стрийкър“. И капитанът и учителят у него бяха доволни от съчетаните у нея скромност и досетливост. Но друга част от него имаше по-непосредствено отношение към нея.

— Добре, ще имаме предвид тази идея. В случай, че трябва бързо да осъществим подобен план, погрижи се спомагателният кораб да е зареден с провизии. Но постави и стража на него.

И двамата знаеха, че е лош знак, когато трябва да се вземат предпазни мерки не само отвън, но и вътре.

Един ярко оцветен гумен пояс плуваше край тях. Крейдейки изпита нужда да го подгони… така както искаше да притисне Хикахи в някой ъгъл и да я гали, докато… Той се отърси от това усещане.

— А колкото до по-нататъшни тектонични проучвания, това е недопустимо. Джилиън Баскин тръгна за твоя остров, за да занесе необходимото на Томас Орли и да помогне на Дени Зудман в проучването на аборигените. Когато се върне, може да донесе на Чарли скални мостри. Той трябва да се задоволи с това. Ние, останалите, ще бъдем много заети, щом Суеси се върне с откачените от извънземния кораб части.

— Суеси убеден ли е, че е намерил това, което ни е необходимо?

— Почти напълно.

— Този нов план означава, че трябва да преместим „Стрийкър“. Пускането на двигателите може да ни издаде. Но предполагам, че нямаме друг избор. Ще се заема с плана за преместването на кораба.

Крейдейки осъзна, че така нямаше да стигне доникъде. Оставаха най-много няколко часа до пристигането на Суеси, а той говореше с Хикахи на англически… карайки я със собствения си пример да мисли строго и внимателно! Нищо чудно, че не долавяше никакъв намек, никакъв телесен език, никакво предположение дали настъплението от негова страна щеше да бъде прието или отхвърлено.

Той й отговори на тринар:

Ние местим кораба

само под вода

Към катастрофиралия рейдър

пуст и чакащ.

Скоро, докато сражения

Все още бушуват в мрака

Изпълвайки пространството

със трясък, сходен с този на сепията,

в мига, когато

Орли, готов на саможертва,

далеч от нас

разсейва враговете,

далеч от нас

Знаещият

Истината

примамва акулите,

за да сме в безопасност ние.

Хикахи се втренчи в него. Сега тя за първи път чуваше за тази част от плана на Орли. Като повечето женски същества на борда, и тя изпитваше платоническа страст към Томас Орли.

Трябваше да съобщя новините по-внимателно или дори да изчакам до по-късно!

Очите й премигнаха веднъж, два пъти, после се затвориха. Тя бавно се потопи, а от муцуната й се разнесе глухо скимтене.

Крейдейки завидя на хората за техните ръце, с които можеха да прегръщат. Той се приближи до нея и я докосна нежно с върха на своя бутилкоподобен нос.

Недей тъгува

за летеца с остър поглед;

песента за Орли —

От китовете ще се пее

Хикахи тъжно отвърна:

Аз, Хикахи,

уважавам Орли

уважавам капитана,

екипажа уважавам

Всичко решено е, но все пак

Скърбя за едного —

за Джил Баскин —

спасителката Мила на животи,

за нейната загуба

и за мъката на тялото й.

Засрамен, Крейдейки почувства как го завладява всепоглъщаща меланхолия. Той затвори очи и водите донесоха до него отзвука на една споделена тъга.

Те дълго лежаха един до друг, издигайки се да поемат глътка въздух, след което отново потъваха.

Мислите на Крейдейки бяха много далеч, когато той най-накрая усети, че Хикахи се отдалечава. Но после тя внезапно се върна, потърквайки се леко в него, след което нежно го захапа с острите си малки зъби.

Крейдейки почувства как ентусиазмът му започва да се връща почти против волята му. Той се отпусна настрана и изпусна дълга въздишка от мехурчета, докато нейните ухапвания ставаха все по-възбуждащи.

Във водата започна да става по-весело, когато Хикахи затананика една позната песен, взета от един от най-старите първобитни сигнали. Тя сякаш казваше освен другото и: „Животът трябва да продължава“.