Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (19)

16.
ГАЛАКТЯНИТЕ

— Ликувайте — пееше четвъртият Брат на Черните Сенки. — Ликувайте, петата луна на малката мръсна планета е завладяна!

Братята на Нощта се бяха сражавали яростно за тази опорна точка, от която скоро щяха да излъчат неудържима мощ и да очистят небесата от еретици и богохулници. Тази луна щеше да гарантира, че плячката ще е тяхна и само тяхна!

Нито една от останалите луни в системата Ктсимини не притежаваше качеството, с което разполагаше тази: сърцевина от почти един процент ънобтейний. Вече тридесет от корабите на Братята се бяха приземили, за да започнат строежа на Оръжието.

Библиотеката, както винаги, беше ключът към него. Преди много цикли четвъртият брат на Черните Сенки се бе натъкнал на странна бележка за уред, използван някога във войната между две отдавна изчезнали раси. Бе му необходима почти половината от жизнения период, за да открие подробностите по изработката му, защото Библиотеката беше лабиринт. Но сега идваше отплатата!

— Ликувайте! — отекваше викът. Това беше пеан за триумфа, предназначен да бъде чут и наистина някои от сражаващите се започнаха да забелязват, че нещо странно става в един от ъглите на системата Ктсимини. Докато най-яростните битки бушуваха около самата планета Китруп, някои врагове започнаха да изпращат разузнавачи, които да разберат какво замислят Братята на Нощта.

— Нека да дойдат и да гледат! Какво значение има?

Един кораб на Зоро ги наблюдаваше от известно време. Можеше ли да разгадае тяхната цел?

— Никога! Цитатът беше твърде неясен! Нашето ново оръжие бе останало незабелязано твърде дълго в прашните архиви. Те ще разберат за пръв път, когато тази луна започне да вибрира в петнадесетата вероятностна честота, разпращайки вълни на несигурност, които ще разкъсат техните бойни флотилии! Тогава техните бордови Библиотеки без съмнение ще си спомнят, но твърде късно!

Братът на Черните Сенки наблюдаваше от космоса как довършваха резонатора, как приземените кораби го захранваха с енергията си. И сред хиляда различни честоти той можеше да усети как вълната се надига…

— Какво правят те?! Какво правят извратените зороанци?

Уредите показваха, че Братята на Нощта не бяха единствените на петнадесетата честота! От зороанския кораб долетя един слаб тон, една вариация на пулсациите, излъчвани от малката луна. Едно ехо.

Петнадесетата честота започна да пулсира. Беше невъзможно, но тя резонираше с ритъма на Зоро!

Братята, които бяха на земята, се опитаха да заглушат убягващия им сигнал, но вече беше твърде късно! Малката луна се разтресе и най-накрая се разпадна. Огромни скални отломки се пръскаха на части, разрушавайки по пътя си малките кораби.

— Как са могли да узнаят?! Как са могли…?

Тогава Братът на Черните Сенки разбра. Много отдавна, когато бе започнал да търси ново оръжие, имаше един услужлив Библиотекар… пиланец. Пиланецът винаги имаше под ръка полезен съвет или полезна информация. Братът не го подозираше тогава. Библиотекарите трябваше да са услужливи и неутрални, независимо какъв беше произходът им.

— Но пиланците бяха клиенти на Зоро — осъзна Братът. — Крат е знаела през цялото време! — Той даде заповед на оцелелите сили да се скрият. — Това е само едно забавяне. Все пак ние ще сме тези, които ще пленят земляните!

Зад бягащите останки от флотилията малката луна продължаваше да се разгражда.