Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (14)

11.
КРЕЙДЕЙКИ И ОРЛИ

— Значи отново имаме оръжие — въздъхна с облекчение Крейдейки. — При това, модерно оръжие.

Томас Орли вдигна поглед от току-що поправените силози за ядрени заряди и кимна.

— Това е почти най-доброто, с което ще разполагаме, Крейдейки. Не очаквахме никакви неприятности, когато попаднахме в сражение при Моргран. Имахме късмет, че се измъкнахме само с такива малки повреди.

Крейдейки се съгласи.

— Така ссси е — въздъхна той. — Но ако бях реагирал по-бързо…

Орли долови състоянието на приятеля си. Той присви устни и изсвири. Дихателната му маска усили звука. Ехото затанцува и заподскача като полудял елф по всички ъгли на изпълненото с оксивода помещение. Работниците в оръжейния сектор вдигнаха своите тесни, чувствителни към звук челюсти, за да проследят подскачащия сонарен образ, докато той препускаше невидим, хихикащ с шегаджийско съчувствие:

Когато някой командва

Всички му завиждат —

Но, о! Тези изисквания!

Звукът изчезна, но смехът остана. Екипажът на оръжейния сектор заприказва и записука.

Крейдейки изчака веселието да утихне. След това от челото му излезе един мотив от звуци, изпълващи помещението, звуци, които преминаха в мимика, изразяваща събирането на буреносни облаци. Присъстващите в затворената стая чуха дъждовни капки, носени от вятъра. Том затвори очи, за да позволи на звуковия образ на морска буря да го обгърне.

Те стоят на моя път

Лудите, древни, отвратителни твари

Кажи им „махайте се, защото…!“

Орли сведе глава, признавайки поражението си. Никой никога не бе побеждавал Крейдейки в хайку на тринар. Звуците на възхищение, идващи от делфините, само потвърждаваха това.

Разбира се, нищо не се беше променило. Когато Орли и Крейдейки се обърнаха, за да напуснат оръжейния сектор, те знаеха, че само дързостта нямаше да спаси екипажа. Трябваше да има и надежда.

А надеждата бе неясна. Том знаеше, че Крейдейки отчаяно се безпокои за Хикахи, макар че го прикриваше многр умело.

Когато се отдалечиха достатъчно, за да не ги чуят останалите, капитанът попита:

— Джилиън постигна ли някакъв напредък в изследването на онова нещо, което открихме… причината за всички тези неприятности?

Том поклати глава.

— От два дни не съм се виждал с нея за повече от час, така че не зная. Последното, което разбрах, е, че корабната микробиблиотека все още твърди, че създание като Хърби не е съществувало никога.

Крейдейки въздъхна.

— Би било добре да знаем какво мислят, че сме намерили Галактяните. Е, добре…

Изненадващо изсвирване зад тях ги спря. Тишуут, четвъртият офицер на кораба, се носеше по коридора сред облак от мехурчета.

— Крейдейки! Том! Сонарът показва, че от изззток се приближава делфин, очевидно плуващ насам с голяма скорост!

Крейдейки и Орли се спогледаха за миг. После Том кимна на неизказаната команда на капитана:

— Мога ли да взема Тишуут и двадесет делфина?

— Да. Организззирай отряда. Но не тръгвай, преди да сме разбрали кой е. Може да се наложи да вземеш повече от двадесет, а може и да е безсмислено въобще да тръгваш.

Том видя мъка в окото на капитана. Следващият час на очакване щеше да бъде тежък.

Орли махна на лейтенант Тишуут да го последва и се насочи с голяма скорост по пълния с вода коридор към външния люк.