Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (126)

123.
ГАЛАКТЯНИТЕ

Тандуанско-зороанската ескадрила догонваше откъсналите се бегълци.

— Господарке, един повреден тенанински кораб се приближава към точката за прехвърляне, бягайки.

Крат се завъртя върху възглавницата си и изръмжа:

— Е, и? Случайни кораби са напускали бойното поле и преди. Всички се опитват да евакуират своите пострадали. Защо ме безпокоиш сега, когато се приближаваме към плячката!

Малкият пилански офицер по радиозасичането се сви обратно в стола си. Крат се наведе и се вгледа в предните екрани.

Малка ескадрила на Тенанин се носеше напред. Още по-надалеч в края на обхвата им, отблясъци от отделни схватки показваха, че водещите все още се бият, дори докато се приближават към плячката.

Ами ако са се объркали, зачуди се Крат. Ние гоним тенанинците, които гонят останките, които гонят кого? Тия глупаци може дори да се гонят едни други!

Нямаше значение. Половината от тандуанско-зороанската флотилия кръжеше по орбитата на Китруп, следователно земляните така или иначе бяха в капан.

Ще се разправим с тандуанцит, когато му дойде времето, помисли си тя, и ще се срещнем с древните сами.

— Господарке! — изписка Пиланецът пронизително. — Засякохме предаване от точката за прехвърляне!

— Обезпокоиш ли ме още веднъж с подобни незначителни… — избоботи тя, изваждайки заплашително нокътя си. Но подопечният я прекъсна. Пиланецът дръзна да я прекъсне!

— Господарке, това е земният кораб! Те ни измамиха! Заблудиха ни! Те…

— Покажи ми! — изсъска тя. — Това трябва да е някакъв номер! Покажи ми веднага!

Пиланецът се извърна към отделението си. На главния екран на Крат се появи образът на човек и няколко делфина. От външния вид на човека, Крат разбра, че това е женска, вероятно тяхната предводителка.

— … глупави същества, недостойни за името „разумни“. Тъпи, лишени от интелект производни на сгрешили патрони. Ние се изскубнахме от всичката ви въоръжена мощ, нещастници такива. Ние се изплъзнахме, както ще правим винаги, подигравайки се на некадърността ви! А сега, когато имаме наистина добра преднина, вие никога не ще ни заловите! Какво по-добро доказателство, че Прародителите уважават нас, а не вас! Какво по-добро доказателство…

Подигравките продължаваха. Крат слушаше, беснееше и в същото време се наслаждаваше на изяществото им. Тези хора са по-добри, отколкото смятах. Обидите им са буквални и преувеличени, но те имат талант. Заслужават достойна, бавна смърт.

— Господарке! Тандуанците, които ни придружават, променят курса си! Останалите им кораби изоставят Китруп и се насочват към точката за прехвърляне!

Крат просъска отчаяно.

— След тях! Веднага след тях! Последвахме ги в космоса дотук! Преследването продължава!

Екипажът без желание се зае със задачите си. Земният кораб бе в отлична позиция за бягство. Дори в най-добрия случай това щеше да бъде едно дълго преследване.

Крат осъзна, че никога няма да стигне у дома навреме за съешаване. Щеше да умре някъде там.

А човекът върху екрана продължаваше да им се надсмива.

— Библиотекар! — извика тя. — Не разбирам някои от думите на човека. Разбери какво значи фразата „ха-ха-ха“ на техния зверски примитивен език!