Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (121)

118.
„СТРИЙКЪР“

Засадата при газовия гигант беше неочаквана. Врагът се бе приближил, използвайки силната гравитация на планетата, за да се извърти в плътен хиперболичен завой. Те не бяха подготвени за атака откъм фланга.

Сравнено с техния главозамайващ скок, „Стрийкър“ остана почти неподвижен. Спусна се върху двата рейдъра, докато те преминаха, трасирайки пътя си с подобна на паяжина антиматерия.

Единият от бойните кораби избухна в огнена топка, още преди компютрите на „Стрийкър“ да го идентифицират. Щитовете му вероятно вече бяха повредени след седмиците сражения.

Другият рейдър беше в по-добро състояние. Щитовете му просветнаха в ослепително виолетово, а тънки линии от експлодиращ метал осветиха корпуса му. Но той мина през клопката и започна бързо да губи ускорението си.

— Лош късмет, ще се разззмине и с мините ни — съобщи Тишуут. — Нямаше време да ги разположим по идеалния начин.

— Не можем да имаме всичко — отговори Джилиън. — Ти се справи отлично. Ще му е необходимо известно време да ни догони.

Тишуут погледна към екрана и се заслуша в нервната си присадка.

— Може да се забави и прекалено, ако двигателите му продължат да не дейссстват. Траекторията му ще го отведе до сблъсък с планетата.

— Отлично. Да го оставим и да се огледаме за останалите.

Движението на „Стрийкър“ го отдалечаваше от газовия гигант към друга група от пет приближаващи се бойни кораба. След като бяха видели засадата, те панически променяха курса си.

— Сега ще видим каква работа ще свърши Троянският Морски Кон — каза Джилиън. — Първата група беше прекалено близко и знаеше, че двигателите ни са със земна изработка. Но тези са доста далеч. Суеси промени ли мощността ни по Тенанински образец, както планирахме?

Уатасети изсвири утвърдително.

— Направено е. Но Суеси твърди, че това ще намали ефективността ни. Напомня ви, че двигателите ни не са тенанински.

— Благодари му от мое име. А сега, всичко останало зависи от това дали те ще се окажат толкова лишени от въображение, колкото Том предполагаше, че ще бъдат. Пълна мощност на психическите щитове!

— Слушам, сссър!

Енергийните детектори светнаха, докато приближаващите се кораби ги обсипаха с проучващи лъчи. Групичката светлинки, представляваща извънземните кораби, за миг изглежда се поколеба, после се разпръсна.

— Кораби номера една, четири и пет усилват ускорението си с цел да ни подминат! — обяви Тишуут. Мостикът се изпълни с писукащи делфински аплодисменти.

— А останалите?

Манипулаторът на Тишуут посочи две точки на екрана.

— Намаляват скоростта си и се готвят за битка! Приемаме съобщение на галактически език номер десет! То е обредно предизвикателство! — Тишуут поклати глава. — Те вярват, че ние сме тенанинци! Но искат да спрат и да ни унищожат!

— Кои са те?

— Братята на Нощта!

Увеличителните екрани показаха двата приближаващи се бойни съда, тъмни, смъртоносни и непрестанно нарастващи.

Какво да се прави? Джилиън запази лицето си безизразно. Знаеше, че делфините я наблюдават.

Не можем да ги надбягаме, особено докато наподобяваме тенанинските мотори и носим тази тежка черупка. Но само глупак би се изправил срещу тях в директна битка.

Войнствен глупак като Том, помисли си тя с ирония. Или като Крейдейки. Ако някой от тях командваше в момента, щях вече да приготвям съболезнования за Братята на Нощта.

— Джилиън? — обади се нервно Тишуут.

Джилиън се отърси. Сега! Решавай сега!

Тя погледна към приближаващите се машини на смъртта.

— Срещу тях — каза тя. — Курс към Китруп.