Метаданни
Данни
- Серия
- Ъплифт (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Startide Rising, 1983 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Космическа фантастика
- Научна фантастика
- Приключенска фантастика
- Социална фантастика
- Твърда научна фантастика
- Характеристика
-
- Близък Космос (Слънчева система)
- Далечен (Дълбок) Космос
- Далечно бъдеще
- Извънземен (разум)
- Награда „Небюла“
- Награда „Хюго“
- Оценка
- 5,4 (× 44гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe(2008)
- Разпознаване и корекция
- NomaD(2008 г.)
- Корекция
- Mandor(2008)
Издание:
ИК „Бард“, София, 1994
Поредица „Избрана световна фантастика“ №7
Превод: Александър Жеков, Евгени Орлов, 1994
Редактор: Теодор Михайлов
Формат 84/108/32. Печатни коли 36
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация (пратена от niki_gr)
105.
СКИФЪТ
— Какво, по дяволите…?
Дени се търколи по сухата лавица и цопна във водата под нея. Сах’от изпищя объркано, когато трюмът на малкия кораб се наклони.
След това към психическия удар се прибавиха помитащата вълна и психическото неразположение, което започна да нахлува в главите им. Дени изкашля вода и сграбчи една дръжка в стената. Искаше й се да запуши ушите си.
— Не отново — изстена тя. Опита се да използва техниките, които Тошио й беше показал… съсредоточавайки се върху сърцебиенето си, което да пропъди стържещите шумове в главата й. Дори едва отбеляза вика на Сах’от:
— Те са!
Делфинът натисна бутона на люка с муцуната си и се втурна в коридора. Спусна се в малката контролна зала.
— Крейдейки! — започна той, забравяйки за миг, че капитанът не може да го разбере. — Те са! Гласовете отдолу!
Крейдейки го погледна и Сах’от разбра, че той вече знае. Всъщност капитанът почти не изглеждаше изненадан. Крейдейки затананика нежна мелодия на одобрение. Имаше доволен вид.
От пилотската кабина Кипиру съобщи:
— Получавам енергиен поток от неутрини и антигравитация. Те идват отпред. Един малък кораб излита!
Хикахи кимна:
— Навярно Таката-Джим. Надявам се Джилиън да излезе права, че всичко е предвидено.
Те продължиха да се придвижват под вода на изток. Около половин час по-късно Кипиру извика отново:
— Нова антигравитация! Голям кораб! Излита на югозапад!
Перките на Крейдейки удариха във водата.
Горе, Горе!
Горе Да Погледнем!
Да Погледнем!
Хикахи кимна на Кипиру:
— Вдигни го на повърхността.
Скифът започна да се издига. Морската вода се развълнува покрай илюминаторите.
Те се скупчиха около един от тях, гледащ на юг, и проследиха как далечен клинообразен обект изникна на хоризонта и с грохот се отправи към небето, като бавно набираше скорост. Те гледаха, докато той се понесе на юг, надхвърляйки скоростта на звука и накрая изчезна във високите облаци.
Продължиха да гледат натам, дори след като следата, оставена от „Стрийкър“ във въздуха, започна бавно да се разпада под напора на насрещните ветрове на Китруп.