Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (102)

99.
ДЖИЛИЪН

Нещо беше накарало корабите да потеглят внезапно. Малки ескадрили се отделяха от разбитите флотилии и се присъединяваха към малочислени групи от луните на Китруп, като всички се насочиха към планетата. Когато се сляха, групите се извиха и отделните светлинки бяха изместени от леки експлозии.

Какво, по дяволите, ставаше? Каквото и да бе, Джилиън почувства проблясъка на някаква възможност.

— Доктор Баскин! Джилиън! — прозвуча по говорителя, гласът на Тишуут. — Отново улавяме радиодвижение по повърхността на планетата. Идва от един предавател, но продължава да иззпраща ссъобщения на различни галактически езици. И все пак, кълна се, че всички ззвучат като от един гласс!

Тя се наведе и натисна един бутон.

— Качвам се, Тишуут. Моля те, съобщи на половината почиващи да се върнат на работните си места. Ще оставим другите да си почиват още малко.

Тя изключи монитора.

О, Том, помисли си тя, като забърза към вратата. Защо това? Не си ли могъл да измислиш нещо по-елегантно? Нещо не толкова отчаяно.

Разбира се, че не е могъл, нахока се сама, докато тичаше по коридора. Хайде, Джил. Можеш поне да не бъдеш толкова придирчива.

След малко вече бе на мостика и слушаше думите му.