Живко Сотиров
Вместо послеслов

Траян Първанов е роден в Криводол на 26 юли 1942 година.

Никола Йонков Вапцаров е убит от монархофашистите на 23 юли 1942 година!

Ще я има България! Ще го има българското слово, докато дни, след като убиват поет, България ражда поет!

Трайо, Райо, мили, пред мен са все очите ти — чисти и сини като вировете на Ботуня от детството ни; пред мен е все тъжната ти усмивка на сирак; пред мен е все твоята походка — с едното рамо напред — да даваш път на тия, които те срещат; пред мен е твоят дарствен надпис от първата ти книга: „На Баце Жеко — Ботунски престилки, с надеждата, че са толкова умни като неговите «Нашенски престилки»!“

Оше в шумерския епос за Гилгамеш е писано: „Най-трудно е да станеш светец в родното си място“. Ти стана повече от светец на Криводол — ти стана ПОЕТ НА КРИВОДОЛ. И то — в Криводол.

Последният път, когато се видяхме в Криводол (колко тъжно е, че късно разбрах, че тази среща е Последна!) ти с радост ми показа стихове — с ученически старателно изписани букви, с трепетно гледащи големооки букви „а“, „е“, „о“. „На Меньо Дръндеро една от дъщерите. Вече две стихотворения й пуснахме в «Септемврийци»“. Милият поет на Криводол — той обгрижваше една Поетеса на Криводол! Жалко за тази поетеса — година след това дойде 10 ноември — Денят на Началото на Великото подивяване на България.

Не се сърди, че от твое име ще благодаря на Община Криводол, която се погрижи Твоите стихове, събрани от Марин Ботунски в спретнато томче, да четат децата на Криводол, младите на Криводол, нашите връстници и бацета и каки от Криводол! С това Общината, Кметовете на Криводол доказват: България, Българското слово винаги са били опазвани от селата и малките градчета на България, че 126 години вече София е била и ще си остане най-глухата провинция на България — вечно глуха за Воплите Български!

На добър час на поезията ти, Трайо, Райо мили!