Траян Първанов
Поетът

Той е пътешественикът с вас, когато остро

кашля въздухът от тежки януарски хрипове

и гърмят вагоните по релсите над моста,

и край вировете глъхнат снеговете дрипави.

 

Гледа по траверсите измръзналите мъхове,

лута се из пустата железопътна гара

и от устните му облачни вселени дъхат,

докато врабчетата в липите разговарят.

 

Влезе ли във ресторанта остъклен и димен,

хванал чаша, вслушан в разговорите високи —

вие ще го теглите към своя кръг интимен

да му обещавате неподозирани посоки.

 

В неразсъненото дълго утро — без да бърза,

слънцето протяга пак червените си лапи.

И върви сред вас поетът. В ледения въздух

от стъклата на вагоните въздишки капят.

 

И да го ругаете, със слава да го глезите —

той ще бъде ваше разкаяние и болка.

В късен час незабелязано от вас ще слезе,

щом бистрее кладенецът на нощта дълбока.

 

И събудени от слънчев блясък из купетата,

и замаяни от утринния безпорядък —

вие непременно ще си спомните поета

посред общото веселие над хляба сладък.