Траян Първанов
Екзекуция

В памет на Никола Вапцаров

Посред ехото на толкова гърмящи фрази

ти си мъртъв, но духът ти кой ли ще спаси,

щом над злата пустош на духовната омраза

пак безпомощно развяваш рехави коси?

 

И захласнати от собствени легенди често

ближните ти препоръчваха гигантски ръст,

и живота ти превърнаха на жалко ресто,

хвърлено в кесията на някой келнер тлъст.

 

Тъй било ти писано-орисано — вовеки

да се луташ в мрака на залостени врати.

Щом е много слънчево в душата на човека,

в сянката му винаги нищожество слухти.

 

С кървавите струпеи натегнали в перчема

няма ли за твойто мъченичество Предел,

та на съмване по стръмното обратно време

без амнистия вървиш към третия разстрел?

 

Ей го — идва екзекуторчето къдрокосо —

винаги благонадеждно, спретнато на вид,

и писалката си като люта брадва носи,

че душицата му е прекарала рахит…

 

Но край тебе няма никога да стане пусто

като в климатичен мрак на мъртъв мавзолей,

щом захапал белега на злото с крива устна

в твоята душа от упор стреля и пигмей.