Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1глас)

Информация

Корекция
?
Форматиране
gpuh(2008)

Издание:

Траян Първанов. Русата волница — душата ми. Избрани стихотворения

ИК „Контакт, 92“, Враца, 2007 г.

Съставителство и редакция: Марин Ботунски

История

  1. —Добавяне

Пак наблизо, наблизо, невидим от слънчева жал,

този гълъб по пладне е гърлено нейде запял,

няма кой да го стресне,

                                        потънал в доволство сега

бавно кърши над стрехите своята сива снага,

с дълъг кръг проверява

                                        добрия ни градски пейзаж

на безкрилото време най-верният гълъбов страж.

Като него ли — сит от площадната бяла троха

да обърсвам сълза в своя празен ръкав на смеха,

всяка нощ да потъвам в гнездото на своя адрес,

да се мяркам из утрото, с някакъв призрачен жест

все така безучастно да стискам протегната длан

посред свят с добродушни

                                        приветствия цял разлюлян;

да вървя и размахвам ръце с разранена душа

и от дребни възторзи живота си все да теша,

да се лутам безсънен по близки и чужди места,

да ме бият в лицето морфинови влажни листа?

И навярно отдавна — наяве, насън ли съм бил

в онзи ден избуял с нелегалната кръв на април?

Там от мъдро и весело тайнство напира сега

с тежък шепот развихрена тъмнозелена мъзга.

И си чувам от някакви други простори гласа,

и запяват в душата ми капки от жива роса —

тук, наблизо, където под стрехи от слънчева жал

този гълъб по пладне е гърлено глухо запял.

Край