Траян Първанов
Сезони

Цяло лято под човешката ми стряха

яростни петлета скачаха среднощ —

ненаситно, гърлено и буйно пяха

срещу блясъка на слънчевия нож.

 

Цяла есен дъждовитите градини;

оглушително шумяха през нощта,

в утрото горяха горестни гергини,

стъпкани от тежки облаци в пръстта.

 

Цяла зима към натегнатите жици

в преспите за новини напрягах слух

и виелицата в дири на лисици

хвърляше червено-черния си пух.

И напролет, щом подскачаха козлета

в гърлото на смръзналия се капчук,

кукувицата огласяше полето

с ехо от протяжното

тук-тук,

чух-чух…

 

Тъй навярно под човешката ми стряха

диша в струйката от жив и топъл дим

дух, за който младите петлета пяха,

дух за бързите ми дни недостижим.