Траян Първанов
Приятели

Вие сте всички добри

Александър Вутимски

Няма ви, мои несретници — мои приятели мили —

дълго в нощта обикалям и снежни видения раснат.

Вятър надува стрехите от бели измръзнали жили

и се разсипват из преспите

думи за време прекрасно.

 

Няма ви, мои…

Прихванал е чанта под мишница някой —

бърше сълза от брадата,

застинала в ледено топче,

другият самоубийствено гърлото плакне с коняка,

в чашата като в спасение Господно винаги вкопчен.

 

Няма ви… С котешки стъпки

покрай тротоара се движи,

идва насам веселякът, отдавна научен на присмех,

и по обяд все случайно за новата служба загрижен

виждам да бърза поетът — онзи бунтар независим.

 

Няма ви, мои,

да влезем в поляните пъстри на Цветница

и да прегърнем живота

с най-първия пролетен трепет.

Няма ви, мои приятели —

търся ви, мои несретници —

сам из нощта обикалям и снежни видения шепнат.