Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Русата волница — душата ми
Избрани стихотворения - Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- ?
- Форматиране
- gpuh(2008)
Издание:
Траян Първанов. Русата волница — душата ми. Избрани стихотворения
ИК „Контакт, 92“, Враца, 2007 г.
Съставителство и редакция: Марин Ботунски
История
- —Добавяне
Спря да диша, утихна и трепна смутена,
моя жилава, бедна Душице-Душа,
че ни удря жестокият бяс на остена
и не смеех сред чуждия грях да греша.
Дърпай, моя Душице — добра ми Сивушке,
тъй сме свикнали с този прояден ярем —
из браздите безплодни животът да люшка
твойта руса съдба, моя рехав перчем.
Хайде, пътнице. Новият ден свечерява,
сенки пият от нашата сипкава пот
и сивее заспала небесната плява
в този смръзнал без топлите плугове свод.
Пак да тръгнем. От синура, моя Душице,
пепелянка ни гледа с разумни очи
и до нея въздиша безпаметна птица,
и на облаци нейната мъка горчи.
А пък ние — по дългия сън в кръговрата
пак да теглим под общия хлъзгав ярем
и да зъзнем с премръзнали устни в зората,
щом и Бог ни забрави в браздите съвсем.
Но ще грейне нататък бездънното време.
Звездна мъка в очите на Бога сълзи.
Тук змията крилата на птица ще вземе,
а пък птицата в земния мрак ще пълзи.
Тук е старото, ново ли наше Начало?
Как ли, моя Душице, да те утеша,
щом ще вземеш днес моето сгърчено тяло
и безплътен ще вляза във тебе, Душа.
Хайде, трябва да тръгнем, добра ми Сивушке.
Пак да опнем в браздите все този ярем
и съдбата в безкрая все тъй да ни люшка
без да имаме сили дори да умрем.