Траян Първанов
Изповед на Апостол Йоан Богослов

ХУБОСТ

Подир слънчевото странстване начевам

с мъка моите евангелски слова

и край нива смръзната от душна плевел

в старческото свечеряване вървя.

 

В бързея на времето ни мимолетно

чудото с цъфтежа тъй ще изтече,

ако само Словото у нас просветне

като цвят по осланеното дръвче.

 

И порасло в стръмното небесно било

грееше ли Царство в сините вълни,

че за Него диша цялата му сила

посред върволицата от пусти дни.

 

Не е ли, Боже, някаква измама,

и мираж за уморените очи,

щом по залеза, опрян на младо рамо,

сладостта от стореното ми горчи.

 

Искам зарад грозните ви мъки, хора,

с мойта вечна хубост да ви обрека.

Тъй „В начало беше Словото“

Пиши, Прохоре, че слабее старческата ми ръка.