Траян Първанов
Изповед на Йоан Кръстител

Посред прашното будуване на скакалците

плъпнали из мрака на голямата трева —

виждам как по слепите мазета на дворците

ще се люшка моята отрязана глава.

 

Пропътувах ледената пустош на Юдея

и ще си остана незначителен пророк,

че единствено по Кръста с Оня се родея

и престолът му е като слънцето висок.

 

В кошера от зла съдба — доброто ме беляза

към Кръщението първи да ви поведа.

Даже и душата на убийствено желязо

се калява в синята въздишка на вода.

 

Вярвайте, че Оня до река Йордан е близо

и за Него в шумни сборища напрягат слух.

По човешките пътеки доверчиво слиза

за да кръсти с Дух и с Огън бедния ви дух.

 

Древната река за млади извори е жадна

и човекът мръзне в сянката на стар порок,

но при корените на дървото тегне брадва.

Кой е брадвата и кой дървото — знае Бог.

 

Ей Го — идва да постави Края за Начало

и да Го приеме Юдинското ви хоро.

И не зная да се радвам или пък да жаля,

че не Го кръщавам зарад Негово добро.