Траян Първанов
Витрина

На Матей Шопкин

С хубавите си представи как ще ни измами

някой с бодрия си убедителен анфас,

дето все разнищва притчите си от Адама

с посребрения от нови сребърници глас?

 

Истински е оня — в Бяла черква с даскалъка,

или с тънка сабя в Дряновския манастир,

щом разтърси цялата ни опустяла мъка,

спала с турския ферман и божия псалтир.

 

Той развя по българските ветрища перчема.

От бесилото с безпаметната душна паст

зърна в облачния брод на идващото време

Свободата. И зад нея — сигурно и нас!

 

Слизат хора в шепота на пластовете тъмни,

хвърлят огън с буйни прометееви души,

докато над тягостната нощ не се разсъмне

и изцяло слънчевия дух ги разруши.

 

Те се стапят в топлото сияние на хляба —

рожба на вода, на чернозем и въздух син,

те са изборът на праведната мъжка сабя,

който вечно е безгрешен, цялостен, един!

 

А пък ние заприличахме на минувачи.

Покрай толкова витрини с манекени, с грим —

мятаме метаните към някой днешен бачо,

а на Оня в Бяла черква вярата дължим.

 

И това е моята единствена причина

да ви търся с целия си развълнуван глас,

та живота ми да не прилича на витрина,

с хубавото си лице обърната към вас.