Траян Първанов
Автограф

Между Янини грамади

и Марица — в осланено лозе

облачната гръд откърти

натежалия от буря стон

и към Славовица, Славовица

водят стръмни коловози

и пред мене хълмът расне

като необязден гърбав кон.

 

И пришпорен от небесните ездачи

там се спуска сводът

и се люшкат бичове,

задъхани от лют и огнен бяс.

Стамболийски! Стамболийски!

Чуй, харлаковците хъркат, бродят —

зла вихрушка брули

вретенила нива и безплоден храст.

 

Ей ги — в тъмно, тъмно…

И студена месечина ядно хапе,

жадно пие слънцето

с беззъбата си сбръчкана уста.

Кучетата побеснели вият,

дълго рият с кални лапи —

край Марица в пясъка,

под Янини грамади из пръстта.

 

Бели мълнии разхвърлят

черни ножове над равнината

и се свива ужасът изтръпнал,

стъпкан от ботуш корав.

Стамболийски! Стамболийски!

В грапавото знаме на стената

капят кървавите букви

на предсмъртния ти автограф.

 

А животът с детски устни диша,

но от малък шум се плаши —

в оня зноен плач на кедри,

в тая руса болка на брези,

щом нарамил тежка карабина

и пристегнат с патрондаши,

още нейде някой тъмен чиче

с черни ножове пълзи…

 

И вървя след синьо ехо,

избуяло в ниви и дерета,

с тласъците на сърцето

пак ме води кипналата кръв

върху Янини грамади с мъка

и в Марица от несрета

автографа си да сложа…

Българският данък е такъв.