Траян Първанов
Нрав

С моя нрав създавах безпорядък,

щом сред вашите пазари влизах

и на общата трапеза сядах,

без да съм с дружината ви близък.

 

Под разчувстваните си ресници

с пламъчета — жълти и опасни —

как въртяхте дните-броеници —

гръмогласни, но и безучастни?

 

Викахте ме — умни, речовити,

в сенките на личните трибуни,

а край мене дишаха тревите,

натежали от кръвта през юни.

 

Нявга в Букурещ

не влезе хъшът

в добродетелните им салони

и замръкваше над хлебен къшей,

без да мисли за наполеони.

 

И надраснал чорбаджийски нрави

Хъшът зарад тях погина, боже,

И от Дунав

стръмен път

проправи

със имот да ги ръкоположи…

 

В делниците,

в празниците —

просто

като всеки българин живея,

с труд и обич да заслужа поста:

общ работник в „Ботева алея“.