Траян Първанов
Свидня

В дълъг миг и в просъница сякаш

върху стръмен площад

и с афиш за събор —

беше моето време пресякъл

оня остър балкански простор —

с тихо село, протегнало горе

тежки длани, червени от труд,

с неколцина забързани хора

и с добрия човешки уют;

с тоя бавен

и ласкав

син пушек,

с тото пункт

с „бърза помощ“ на път…

Там за мит и в просъница слушах

как коравата

борова гръд

с тъмни сълзи въздишаше плахо.

И в голямата зимна вселена

в топъл хор гласове проечаха

и се лутаха с ехо зелено.

Покрай пътя се втурнаха внуци

към дървета, облечени в скреж,

и порастваха мартенски звуци

в бяла буря от буен гърмеж.

И не зная дали ще те видя

с тоя стръмен площад

и с афиш за събор —

малко българско селище Свидня,

на живота ми дало простор.