Траян Първанов
Свиждане

Пак добре дошли, роднини и приятели далечни…

Мъдри поучения от вас ще слушам до насита.

Кашляте разбиращо във шепи сред стените млечни —

с нескончаеми надежди бързате да ме спасите.

 

Вие сте добри — говорите ми весело и ведро —

и не се съмнявам в думите ви хрисими и гладки,

и с ръцете си като на болен давате ми щедро

плик със портокали и бурканче с ягодово сладко.

 

И благодаря ви, но не сме ли всички оковани

от безсмислени амбиции, вражди и сметки жалки.

И насън в апартаментите под спалните юргани

чуваме затворите на металически ключалки…

 

В повторими денонощия — непоносима болница

пие от живота ни най-хубавата нежна сила,

а душата ми е свикнала да бъде руса волница

и да броди жадно в буйния цъфтеж на хлорофила.

 

И да търси доверчиво обич от ръце и устни

като оня жаден извор, сбрал човешката гълчава,

но в просторните ни стаи все ще тегне нещо пусто

и най-сладостният плод в живота ни ще нагорчава.

 

Е, довиждане… Очакват ви проекти и проблеми.

Пожелавам ви изгодно утре да ги разрешите.

И оставам да живея в болничното свое време,

докато открия лек — от смърт да ни спаси душите.