Траян Първанов
Поздрав

Ще кажа на татко!

Владимир Попов

Тъй се случи и с тебе, и с мене се случи,

с милиони деца ще е вечно така.

Но с години се стегна, набъбна в юмруче

мойта нежна и слаба детинска ръка.

 

Та отдавна оттук отпътува баща ми.

В тънко облаче нейде задъхан се скри

и без него пораснах за първите драми

в тия детски и възрастни вече игри.

 

Заиграхме се, брат! Много мъка ще видим.

Как ни биеха през междучасие, в клас?

Колко пъти разтърсен от сълзи, обиден

срещах силен юмрук вместо дружески глас?

 

Но не сгънах от тежкия удар гръбнака.

Стисках в сиропиталище твърдо уста

и от боя не паднах до днес, не заплаках,

че си нямах за жалване вкъщи баща.

 

Как в оная мъглива разкашляна влага

носех дрешки, закърпени с едрия бод,

и край пътя ме срещаха силни синчаги

да ме свикват с покорството в тоя живот.

 

Идват, плъзват сега хлапетия надути,

взели здрави юмруци от бащински сой,

и пак нашите жалби остават нечути

в тоя делничен, дълъг, безмилостен бой.

 

Затова непрекъснато с удар отвръщам

и юмрукът ми в техните зъби кънти.

Нека кажат на своите татковци вкъщи

да го носят на свойте големи бащи.