Траян Първанов
Пътник

Вие пак растете мълчаливо —

мокри и студени клони на дъжда.

Тежък цвят от жилавата ви вода

върху тротоара се излива

и просторно пее, и клокочи

смръзнал в дланите

                        на декемврийски студ,

и вървя по хлъзгавия плочник

в чехли на далечни мълнии обут.

Подир ехото от моя глух вървеж

кучето на дълга сянка ближе

капките

                на хилядите грижи

наедрели

        с блясъци

                        от лунен скреж.

И не ме изпраща никой близък,

щом нагазя

                сред безбродната река

и в кръвта ми

                с буйни тръпки влиза

тази пътническа болест на века.

И набързо с влажни дрехи ме облича

да ме хвърли в неуморния си бяг,

докато съвсем не заприличам

целия на нощ и дъжд, на сън и сняг.