Траян Първанов
Ножът

„Хора, обичам ви! Бдете!“

Юлиус Фучик

Хора, бойте се от ножа!

Бляска сребърен и тънък

като къса мълния в нетърпеливата ръка

и от неговия безпощаден

яростен рисунък

утре ще тече по улиците кървава река…

 

Хора, бойте се, когато уличните лампи светят,

радиото свири от мансардите

виенски валс

и под сенките на ужасени

коледни дървета

приближава с ножа си

възторжено момче към вас.

 

То си тананика кротко свойта песничка позната

и отмерва с крачки тактове от марша си любим.

И „Лили Марлен“ като змийче

пролазва в тишината,

и от лунното лице потича

хладен кървав грим.

 

Хора, бойте се!

Големите ботуши на жандара

шити са по мярка — ще прилепнат на това момче

и ще гази

по телата на Джалил,

Вапцаров,

Телман,

Хара,

докато си дяла фигурки от липово дръвче…

 

 

Хора, бойте се от ножа!

Днес към нас е тръгнал с ножа,

утре ще ни тика

в душегубките със автомат

и във спалнята под бледен абажур от детска кожа

ще прелистя томчето на Ницше — джобния формат.

 

Хора, бдете!

В сенките на ужасените дървета

двете му ръце извийте,

докато е още слаб,

и на масата човешка

ножа остър поставете

да си поделим по равно братството на този хляб.