Траян Първанов
Свобода

На Ангел Кръстев

Кой те знае, страннице необходима,

как покълваш от небето към пръстта

и навсякъде ли в твойта дълга зима

свири люлякът с небесните листа?

 

А туптят и днес конете хвърковати

в белокосите череши на април

и ти, клетнице, присядаш на тревата

сълзи да порониш върху гроб немил.

 

Теб те озарява блясъка на ножа

и те трогва тържеството със венци

ти за благодарност на студено ложе

кичила си вечно своите светци.

 

Днес те търся и ми отговаряш с ехо,

и ме викаш, майчице на мойте дни.

Само в тебе, скитнице зеленодреха,

коренчето на душата ми кълни.