Траян Първанов
Корен

Мое коренче, ти се огъваш тревожно

в тези пластове с тъмна и лепкава пръст

и пред твоята вяра — добра и безбожна,

горе мълния кръсти се с пламъчен кръст.

 

Нека утре се блъскат в щастлив безпорядък

горе буйните клони във вихър зелен

и в листата да грее закръглен и гладък

моя плод, от земята с простор отделен.

 

Нека бият с крилата си птици немирни

и пчели да люлеят небесния цвят,

и от храстите чуждото детство да свирне

с пронизителни устни на целия свят.

 

Хайде, коренче!

В нощи на страсти неверни

покрай червеи тласкай живителен сок —

с тези мускули трескави, прости и черни

твоя смисъл е ясен, добър и дълбок.

Утре — моя отрудена

трепетна ласка

с разтуптяно от обич и болка сърце,

не очаквай небето

да ти ръкопляска

с тези толкова пухкави

бели ръце.

 

Пак се лутай нетърсен, нечуван, нехвален.

Аз не зная с какво ли да те утеша,

че през тези години в живот нелегален

всичко даде на слънцето, моя душа.