Траян Първанов
Улица „Христо Банковски“

Няма си поетът къща и върви безгрижен.

В тези сиви сгради, натежали от уют,

колко хора клетки за имота си недвижим

са откупили със дълъг и спестовен труд?

 

Но не е прибран поетът…

В къща го не свърта,

топлата домашна залисия го гнети.

Късно нощем като тъмен стих ще се откърти

от душата му жена с почувствани черти.

 

И не съжалява,

щом със устни доверчиви

влиза в тоя зажаднял за братска дума свят.

И край него над цветята сладки и горчиви

белите пчели

на снеговете ще валят.

 

Стига му за целия живот в една квартира

само стиховете,

книгите да приюти

и залутания вятър жалостно да свири,

и да гъне тънките

шперплатови врати.

 

Но ще тръгне някой ден по пътя си поетът,

без да подозира в тоя коледарски студ,

че на емайлирани табелки ще засвети

името му,

дало на къщовници уют.