Траян Първанов
Сине

Тоя свят омагьоса живота ми в синьо,

в тоя свят аз пътувам, на пориви млад,

и те моля, заклевам те в себе си, сине —

в тоя свят на възторг

и на подлост богат —

премини неразумен, горещ, невъздържан

като тръпка от трескава пролетна вест,

в тоя свят не бъди на съветници длъжен —

аз ти казвам да вярваш на своята чест.

 

Кой? Баща ти ли? Зная го много отблизо —

ще ти шепне в ухото досаден подлец,

ще те гледа в очите с очи на светец

и ще свети перчема му лис и зализан.

Кой? Баща ти ли? —

пийнал глупак ще нарежда —

ние бяхме събратя по чувство и дух…

Да, баща ти —

ще въсят замислено вежди —

беше умен човек, но от някого чух…

 

Ти не слушай! Живей напористо и дръзко

разпилявай досадния кръг от лъжи.

Нека твоята съвест в единствена връзка

с тоя дълъг и сложен живот те държи.

Тоя свят ще ти бъде съдба и богатство —

тук Човекът лети,

но човек и пълзи,

В тоя свят, в който всеки

говори за братство,

ти не вярвай на смях,

ти не вярвай в сълзи.

А тръгни, както мълния в облака крачи,

като буен порой над пустинната жар.

И повярвай в добрата ръка на сеяча,

и в небесните

                        сини очи на Икар.