Траян Първанов
Приказка

На Миле Марковски

Нещо си спомних… Не сварих

да ти го кажа… В април,

в този бял месец — навярно

някой от мен те е скрил.

 

Ти бе наблизо и дишаш,

смееш се с детски каприз —

своята приказка пишеш

върху небесния лист.

 

Грее в дълбоки простори

Струма до Белоградчик,

шепне, за нещо говори

с каменен тъжен войник.

 

Цяла облечена в бяло,

с наниз от тънка роса —

пролет край теб е развяла

слънчева буйна коса.

 

Твоя глас тих и сърдечен

стапя се в облак зелен —

някъде много далече,

някъде близо до мен.