Траян Първанов
Посвещение

Николай Ракитин… в избелял костюм облечен,

жител на провинциални небеса —

да пътува в тоя ден

                                        за София е обречен…

(Каза му го шепота

на бялата роса.)

 

Тръгна, взел от сборищата шумни самотата,

за да слуша златните пчели в цвета

и да чувства как мирише

                                        хладен сняг в листата,

щом по клоните край Вит

въздъхне есента.

 

Николай Ракитин… в уличната прашна врява

на злословия, интриги и сплетни

с тихата усмивка на лирик се появява,

нещо във живота ни да промени.

И по навик проверява в джоба си билета

за крайискърския пътнически влак,

и го залюлява

                        трясъка на колелета,

докато разцъфне оня —

ненадеен кървав мак.

 

И лети към свойто цвете Николай Ракитин,

за да го откъсне от гърмяща бездна

някъде в пространството

                                        на болката заскитан

между София и Мездра,

между София и Мездра,

между София и Мездра.