Траян Първанов
Старозагорски дъжд

На Стойчо Стойчев

Пак липовите облаци високо светят

и слиза влажен дъх в зелените листа,

и пак вървят старозагорските поети,

и пият дълго виното на младостта.

 

Те газят в бурята на златни сенокоси

и сварва ги по пътища просторен дъжд,

и всеки в извора на чувствата си носи

легенда за жена,

                                предание за мъж.

 

Ти, който бързаш под дъжда —

                                        поспри за малко!

И аз в такива бистри дъждове открих

как мълнията с буйна огнена совалка

тъче по небесата светлия си стих.

 

В чадърите на клоните дъждът потропва

и сее по земята цветните звезди.

Животът е добър, щом в утрините топли

щумят развихрени небесните води.

 

И обич пак ще се повтаря под небето

с най-нежната жена,

                                с най-истинския мъж,

и ще вървят старозагорските поети

под липовия шум на лилиевски дъжд.