Траян Първанов
Изповед на Апостол Симон Кананит

Аз съм Симон обущаря… С много вяра

днес Христос за нещо важно ни събра

в сенките на Гетсиманската гора…

И сред тях и мене — Симон обущаря.

 

На компанията никак не се чудя.

Остроумничат и вдигат тост след тост.

Вечно непринудено се смее Юда

и разбиращо усмихва се Христос.

 

Виждам, че Учителят е нещо бледен,

но ще го спася ли? Аз съм обущар.

И мълча, над виното и хляба сведен…

Те са неговия дар — небесен дар.

 

И си зная, че след братската целувка

по петляно време ще си тръгна в мрак.

И ще вдигам прах със скъсани обувки,

но ще сея словото за жътва пак.

 

И каквото мога с простичките думи,

аз на хората си ближни ще предам,

но ще нося по апостолските друми

и на брата Юда сребърния срам.