Траян Първанов
Тук

Това е завинаги моето място.

Тук мога живота си да разбера

по сока на тези напъпили храсти,

през тяхната мартенска буйна игра.

 

Тук тръгват работници сънени сутрин

към оня — засветил и в нощите цех,

и диша от техните дрехи уютът

на топли завивки и женски ръце.

 

Отдавна разбрах, че в живота не мога

да бъда в тържествени пози артист

и жител съм в тази провинция строга —

на себе си верен, пред себе си — чист.

 

Какво да поискам от времето още?

Будете ме, птици, за мирния свят —

да стъпвам под белия шум на овошки

по пътя, където щастливци вървят.

 

Тук всичко е мое — треви и дървета,

живяното време от вчера до днес.

И утре, и в други ден — вечно ще свети

тук в дните ми мъдри майчински жест.

 

Тук имам за своите чувства парола.

Не търся към шумни пристанища бряг.

В живота ви нужна е моята роля,

макар че е малка, но с думи все пак.