Реймънд Чандлър
Убиец в дъжда (12)

12

Облакътен на голямата орехова маса в кабинета на инспектор Айшам и небрежно стиснал димяща цигара между пръстите си, Гай Слейд каза, без да ме поглежда:

— Благодаря, че ме накисна, ченге. Приятно ми е от време на време да се срещам с момчетата от Управлението.

Усмихна се кисело и очите му се присвиха.

Седях на дългата страна на масата, срещу Айшам. Беше върлинест, невзрачен, с пенсне. Нито приличаше, нито постъпваше, нито приказваше като ченге. Макгий Виолетката и детектив Тринел — весел ирландец, седяха на два стола с извити облегалки досами стената с остъклена горна част, която отделяше приемната от кабинета.

Казах на Слейд:

— Стори ми се, че твърде бързо открихте кръвта. Очевидно съм сбъркал. Моите извинения, господин Слейд.

— Да. Едно извинение и все едно нищо не се е случило.

Той се изправи и взе бамбуковото бастунче и ръкавицата, които лежаха върху масата.

— Свършихте ли с мен, инспекторе?

— Свършихме за тази вечер, Слейд.

Гласът на Айшам беше сух, хладен, подигравателен.

Слейд закачи бастунчето на китката си, за да отвори вратата. Усмихна се, преди да излезе. Тилът ми вероятно е бил последното нещо, върху което са се спрели очите му, но аз не го гледах.

Айшам рече:

— Не е необходимо да ти казвам как гледа полицията на подобно укриване на убийство.

Въздъхнах.

— Изстрели — рекох. — Мъртвец на пода. Голо упоено момиче на стола, което не знае какво се е случило. Убиец, когото не можех да заловя, а и вие също… тогава. И зад всичко този стар клет великан, който късаше сърцето си, като се опитваше да постъпи правилно в неподходящ момент. Хайде, лепнете ми го. Не съжалявам.

Айшам не се впечатли особено.

— Кой в крайна сметка е убил Стайнър?

— Русата ще ви каже.

— Искам да го чуя от теб. Вдигнах рамене.

— Ако искате да си играем на догадки — шофьорът на Дравец, Карл Оуен.

Айшам не изглеждаше особено изненадан. Макгий Виолетката силно изгрухтя.

— Защо мислиш така? — попита Айшам.

— Известно време смятах, че може да е Марти — отчасти защото момичето го твърдеше. Но думите й нищо не значеха. Тя не знаеше и се възползва от възможността да му забие ножа. А и не се разделя лесно с хрумванията си. Но Марти нямаше поведение на убиец. Пък и хладнокръвен човек като него едва ли би избягал по този начин. Та аз още не бях започнал да блъскам по вратата, когато онзи офейка. Разбира се, мислех и за Слейд. Но и той не е този тип. Вечно мъкне със себе си двама въоръжени телохранители, които сто на сто щяха да ме посрещнат със стрелба. Освен това изглеждаше искрено изненадан, когато откри кръвта на пода днес следобед. Слейд е бил в играта заедно със Стайнър и не го е изпускал от поглед, но не го е убил, нямал е причина да го убива, а без причина никога не би го убил по този начин — пред свидетел. Карл Оуен обаче би го направил. Някога е бил влюбен в момичето, вероятно така и не е успял да превъзмогне чувствата си. Имал е възможност да я следи, открил е къде ходи и какво прави. Отишъл е у Стайнър, минал е през задния вход, видял е сеанса с порнографската снимка и е превъртял. Светил му е маслото, а после е изпаднал в паника и просто е избягал.

— Бягал е чак до кея на Лидо, а после се е хвърлил от него — сухо забеляза Айшам. — Май забравяш, че този Оуен имаше рана от удар по главата.

— Не — рекох. — Освен това не съм забравил, че по някакъв начин Марти е знаел какво е имало на онази фотолента — поне е знаел достатъчно, за да влезе и да я вземе, а после да скрие трупа в гаража на Стайнър, докато си оправи играта.

— Доведи Агнес Лоръл, Гринел — нареди Айшам.

Гринел стана, прекоси кабинета и изчезна през една от вратите.

— Ти си такъв приятел, че враг не ми трябва — обади се Макгий Виолетката.

Не го погледнах. Айшам задърпа увисналата кожа под адамовата си ябълка и се втренчи в ноктите на другата си ръка.

Гринел се върна с блондинката. Косата й се спускаше безредно върху яката на палтото. Беше свалила черните клипсове от ушите си. Изглеждаше уморена, но вече не и уплашена. Бавно се отпусна на стола до масата, където бе седял Слейд, и скръсти ръце със сребристи нокти на гърдите си.

Айшам тихо каза:

— Добре, госпожице Лоръл. Сега искаме да изслушаме и вас.

Момичето сведе поглед към скръстените си ръце и заговори без колебание, с тих, равен глас:

— Познавам Джо Марти от около три месеца. Предполагам, че се е сприятелил с мен, защото работех при Стайнър. Аз обаче си мислех, че ме харесва. Разказах му всичко каквото знаех за Стайнър. Той вече бе научил някои неща. Живееше от парите, които бе получил от бащата на Кармен Дравец, но краят им се виждаше и той бе готов за нещо ново. Реши, че Стайнър се нуждае от партньор, и започна да го наблюдава, за да разбере дали зад гърба му няма опасни приятелчета да го закрилят. Снощи е бил в колата си на уличката зад къщата на Стайнър. Чул изстрелите, видял момчето, което изтичало надолу по стълбите, скочило в огромна лимузина и подкарало като бясно. Джо го проследил. Някъде по пътя за плажа го настигнал и го натикал в канавката. Хлапето извадило пистолет, но нервите му не издържали и Джо го ударил по главата. Докато било в безсъзнание, Джо го претърсил и разбрал кой е. Когато се свестило, Джо се престорил на ченге, хлапето не издържало и му изпяло всичко. Докато се чудел какво да прави, онова живнало, съборило го и побягнало отново. Карало като смахнато и Джо го оставил да си троши главата. Върнал се в къщата на Стайнър. Знаете останалото. Той прояви лентата и видя какво притежава, бързо се зае да намери пари, за да можем да изчезнем от града, преди полицията да е открила Стайнър. Смятахме да вземем част от книгите му и да отворим магазин в друг град.

Агнес Лоръл замълча. Айшам забарабани с пръсти и рече:

— Марти ти казваше всичко, така ли?

— Ъхъ.

— Сигурна ли си, че не е убивал този Карл Оуен?

— Не съм била там, но не се държеше като убиец.

Айшам кимна.

— Засега това е всичко, госпожице Лоръл. Ще го искаме писмено. И трябва да ви задържим, разбира се.

Момичето се изправи. Гринел я изведе. Тя излезе, без да погледне към никого. Айшам каза:

— Марти не е могъл да знае, че Карл Оуен е мъртъв. Но е бил сигурен, че ще опита да се скрие. Докато го намерим, той щеше да е издоил Дравец и да е напуснал града. Мисля, че версията на момичето звучи правдоподобно.

Никой не се обади. След малко Айшам се обърна към мен.

— Направил си една фатална грешка. Не е трябвало да споменаваш името на Марти пред момичето, докато не си бил сигурен, че ти е в ръцете. Това доведе до ненужната смърт на двама души.

— Ъхъ — рекох. — Ами да се върна и да повторя всичко отначало.

— Недей да се зъбиш.

— Не се зъбя. Работех за Дравец и правех всичко възможно да му спестя мъката. Не знаех, че момичето е чак толкова смахнато и че Дравец ще изкрейзи. Исках снимките и хич не ми пукаше за измет като Стайнър, Джо Марти и гаджето му. И сега не ми пука.

— Добре де, добре — нетърпеливо рече Айшам. — Тази вечер повече не си ми нужен. И без това здравата ще те притиснат по време на разследването.

Той се изправи и аз станах. Протегна ми ръка.

— Но от това ще имаш повече полза, отколкото вреда — добави сухо.

Стиснахме си ръцете и аз излязох. Макгий излезе след мен. Спуснахме се с асансьора, без да си кажем дума. Когато излязохме от сградата, Макгий мина от дясната страна на крайслера ми и се настани вътре.

— Има ли някакво пиене в бърлогата ти?

— Колкото искаш — отвърнах.

— Да го пробваме тогава.

Запалих и подкарах на запад по „Първа улица“ през дълъг кънтящ тунел. Щом излязохме от него, Макгий каза:

— Следващия път, когато ти изпратя клиент, не издрънквай всичко на полицията, момчето ми.

Пътувахме в тихата вечер към „Бърглънд“. Чувствах се стар, изморен и никому ненужен.