Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Raising Atlantis, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Антоанета Дончева-Стаматова, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 14гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- nqgolova(2008)
Издание:
Издателство НСМ Медиа, 2006
Художник: Николай Цачев, 2006
История
- —Добавяне
28.
Блясъкът на звездите се процеждаше в Храма на Водоносеца и докосваше стълба, за който бе завързана Серена. Това бе нейното наказание, задето отказа на полковник Завас да му преведе картата на Атлантида. Съгласието й да му помогне да открие светилището на Първото Слънце би означавало да предаде Конрад. А Конрад въпреки всичките си недостатъци си оставаше единствената й надежда за предотвратяване на предстоящия глобален катаклизъм.
Пред вратата на камерата се чуха гласове и не след дълго три тъмни силуета изпълниха прага, като закриха светлината на звездите. Беше Джамил, придружен от още двама египтяни. Серена се сви вътрешно, когато забеляза как той разтваря някаква кърпа и разстила на масичката разнообразни ножове и игли.
— Полковник Завас е много разочарован, че не успя да ви убеди да ни сътрудничите, доктор Сергети — заяви ухилено той. — Затова сега е мой ред.
— Това е повече от ясно. Но не е ли малко прекалено? Вече казах на Завас, че не знам къде се намира това светилище. Честна дума!
— Смел опит, доктор Сергети. Честна дума! — отбеляза Джамил и огледа иглите, ножовете в различни форми и бухалките. — Дааа! На хубави нещица ни научи вашата Инквизиция!
После бавно вдигна шестдесет сантиметрова черна бухалка. Най-неочаквано тя оживя, като светкавица. Оказа се електрошокова палка.
— Тази ми е любимата — ухили се той и размаха палката под носа й. Синя електрическа светкавица просъска между две метални жици. — Всеки удар ти подарява седемдесет и пет хиляди волта ток. След няколко изпадаш в безсъзнание. А след още няколко — отиваш при дядо боже!
— Така ли си си представял живота, Джамил?
Джамил изпсува и се опита да й разтвори челюстта.
Тя се извърна. Обаче той все пак успя да напъха електрошоковата палка в устата й. Тя едва не се задави от металните пластини, които той продължи да пъха все по-дълбоко.
— Китайците много обичат да пъхат тази пръчица в гърлото на затворника и после да я включват — отбеляза той, докато Серена се давеше. — Електричеството, което ще протече през тялото ти, ще те запрати на пода като парцал в локва от кръв, лайна и неописуема болка!
Серена усети горещите метални пластини, опрени чак до сливиците й, и простена. Обаче Джамил измъкна палката и отново натисна копчето пред очите й, така че тя да види синята искра, прелитаща между тях.
— Но пък има и други дупки, в които мога да пъхна това нещо — изкиска се той и тя несъзнателно сви крака. — Браво! — кимна той и постави бавно палката на масичката. Виждам, че ме разбираш. — После взе спринцовка и с обиграни пръсти натисна леко буталото. От иглата изскочи някаква жълтеникава течност. — А сега вече можем да започваме!
Няколко часа по-късно Серена дойде в съзнание и установи, че се намира в почти пълен мрак, осветяван само от гротескния фенер, който Джамил бе закачил на тавана — електрошоковата палка бе завързана на въженце и се поклащаше бавно, издавайки неприятни, съскащи звуци, докато проблясваше. Тя се опита да затвори очи, но съскането на палката като че ли се усили. Или може би виновни за състоянието й бяха боклуците, които й бяха инжектирали и които влияеха на сетивата й.
Постепенно почувства, че в камерата има още някой. Отвори очи и забеляза нечия издължена сянка върху стената. Извърна се бавно към входа и видя неясен силует, който прекрачваше прага.
— Конрад?
— Хубаво е да си имате мечти, доктор Сергети!
Беше полковник Завас. Серена го проследи с поглед как се отправя към масичката, където Джамил бе оставил инструментите си за мъчение.
— Уведомиха ме, че не сте проявили голямо желание за сътрудничество — отбеляза Завас, като разглеждаше играчките на подчинения си. — Имайте предвид, че едва успях да удържа Джамил да не ви изтрие окончателно паметта с тези негови химикали! Той си е животно. Където и да отиде, все създава лошо име на арабите. Трябва да знаете обаче, че повечето от нас не сме като него. Надявам се да го разберете! Вашата църква защитава свещеници, които изнасилват деца. При все тoвa вие не възнамерявате да изоставите мисията си. Аз също.
Серена предпочете да не отговаря. Полковникът огледа бавно камерата. Вниманието му бе привлечено от раницата й, хвърлена на пода. Започна да кръжи около нея, без да откъсва поглед от момичето. Вдигна я на масичката и дръпна ципа. Пръстите му заопипваха всичко, което се намираше вътре, като вадеше нещата едно по едно: таблетки за пречистване на водата, грейки, сигнална ракета… Накрая стигна и до зеления й термос. Сърцето й се сви, когато го видя как започва да върти капачката му. Примоли се той да не открие листа в импровизирания й тайник. Доколкото можеше да си даде сметка, тази скица съдържаше достатъчно информация, която да му помогне да открие и използва този неограничен източник на енергия, който се надяваше да намери в светилището на Първото Слънце.
— Знаете ли, Завас, напомняте ми на фараона от Библията — обади се най-сетне Серена.
Това като че ли го развесели. Остави термоса обратно на масичката и отбеляза:
— В такъв случай знаете, че властта ми произтича от самите богове и затова трябва да ми се подчинявате!
— Боговете на Египет вече са били побеждавани, така че нищо не пречи това да се случи пак!
— Всеки момент историята ще бъде пренаписана, доктор Сергети! Но първо трябва да открия светилището на Първото Слънце. Засега местоположението му ми убягва. Както убягва и на доктор Йейтс. О, да, той е жив! Наясно съм с този факт, защото няколко от хората ми липсват. Няма кой друг да ги е убил! Убил ги е, както уби още толкова много хора в Атлантида в егоистичния си стремеж да открие произхода на човешката цивилизация! Знам всичко за този човек. Въобще не му пука за последиците, които действията му биха имали върху правителствата, народите, та дори и върху самите терени, които разкопава. Стана добре, че успях да спася вас и скиптъра на Озирис от него.
Серена не каза нищо, защото не можеше да обори обвиненията му. Той говореше самата истина.
— Ала за разлика от безразсъдния доктор Йейтс — продължи полковникът, — аз оценявам и държа да съхраня естествената красота във всичките й форми, особено в женските. Никак няма да ми бъде приятно, ако се наложи да видя как чудовище като Джамил ви обезобразява!
— Значи вие сте просто джентълмен сред варвари — отбеляза тя.
Той впи поглед в нея:
— Виждам, че с вас се разбираме добре. Не че и католическата църква не се е прикривала зад маската на благородството и социалната благотворителност само за да подписва съглашения с дявола в удобни моменти от човешката история!
— В такъв случай вие сте герой. И по една случайност се намирате от грешната страна на историята.
— Именно! — кимна Али Завас. — Точно както фараона по време на библейския „Изход“. Просто е имал лош късмет, че управлението му е съвпаднало с избухването на вулкана на остров Тира в Средиземно море, причинило всички онези бедствия, които вие толкова удобно приписвате на Мойсеевия Бог. Не е имало никакво разделяне на Червено море. Израилтяните са пресекли Морето на тръстиките, прегазвайки през двадесет сантиметра вода. Но за колесниците на фараона тази вода е била напълно достатъчна, за да блокира колелата им!
— В такъв случай чудото е било много по-голямо, отколкото си мислех — отбеляза спокойно Серена. — Имам предвид факта, че всички войници и коне на фараона са се удавили в двадесет сантиметра вода!
Завас не остана очарован от доводите й. Въпреки сумрака в стаята тя забеляза как лицето му придоби сурово изражение.
— Историята се пише от победителите — заяви със студен тон той. — Как иначе ще обясните юдейско-християнското екзалтирано преклонение пред някакъв уж милостив и любящ Бог, който обаче съвсем безмилостно избива всички първородни деца на египтяните?!
— Можел е да избие и всички деца — парира го Серена.
— Аха, значи грешката е на фараона, така ли?!
Серена се опита да се концентрира. Дори и в това си нестабилно състояние тя си даваше сметка, че това би могъл да се окаже повратният момент в разговора й със Завас.
— Как да ви кажа… Нали знаете, че в определени моменти от човешката история всичко остава в ръцете на един мъж или една жена — започна тя. — Ной и неговия ковчег. Фараонът и израилтяните. Бог предлага на фараона божествената възможност да се превърне в най-великия освободител в историята. Обаче сърцето му се оказва упорито и арогантно. Сега отново е настъпил подобен момент. И вие може да се окажете точно този мъж!
— Или пък вие — точно тази жена — кимна той. — Къде тогава е светилището на Първото Слънце?
— Наистина не знам, повярвайте ми!
— В такъв случай аз наистина ще трябва да ви предам на Джамил, за да довърши започнатото! Нещата вече не са в моя власт. И аз си измивам ръцете от тази работа.
— Казал Пилат Понтийски.
— А аз си мислех, че съм фараонът. — Полковникът поклати глава и вдигна ръце в привидна безпомощност. Трябва ли да ме сравнявате с всеки злодей от вашето Евангелие? Хрумвала ли ви е някога вероятността точно тези злодеи да са истинските герои на човешката история, а вашите така наречени светци — само ревизионисти, съставители на угодни измислици?!
След тези думи полковник Завас се обърна и направи крачка, за да излезе от камерата, когато погледът му отново падна върху термоса с кафе на масичката.
— Защо продължавате да носите този ваш термос?
Серена не отговори. Престори се, че не го е чула. Той обаче вече бе започнал да развърта външната обвивка на термоса. Подуши кафето и се намръщи.
— Затова предпочитам чай.
Изля кафето върху каменния под и после се опита да завърти капачката обратно на мястото й. Но точно в този момент листът със скицата изпадна от тайното си скривалище.
Серена затаи дъх.
Завас вдигна листа, погледна го и се засмя на висок глас. После го навря под носа й и попита:
— Имате ли представа какво е изобразено тук?
Тя сви безпомощно рамене и отговори:
— План за намирането на скиптъра на Озирис.
— Нищо подобно! — поклати глава египтянинът. — Това е план, отвеждащ ни към светилището на Първото Слънце!
Тя го изгледа втрещено, неспособна да каже нищо.
— Точно така — усмихна се Завас. — И сега разполагам с три неща, които доктор Йейтс много желае. Така че, щом той не може да ме отведе до светилището на Първото Слънце, то тогава ще го направите вие! Веднага ще уведомя Джамил да се върне в работния си кабинет!