Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Raising Atlantis, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Антоанета Дончева-Стаматова, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 14гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- nqgolova(2008)
Издание:
Издателство НСМ Медиа, 2006
Художник: Николай Цачев, 2006
История
- —Добавяне
40.
Рим. Ватикана.
Самолетът на Серена от Сидни кацна на летището в Рим по залез слънце. Беше посрещната от Бенито с обичайната черна лимузина, който веднага я откара във Ватикана за доклад при папата.
Двамата говориха на четири очи до три часа през нощта. Накрая Негово светейшество постави треперещите си ръце върху челото й и прошепна кратка молитва. После добави:
— Добра работа! Градът е погребан, американците знаят само половината от историята и ще запазят информацията за себе си, така че сега в ООН спокойно могат да концентрират енергията си върху по-продуктивни цели. И тъй като и полковник Завас си е отишъл, отнесъл е и последните доказателства.
Да, това бе истина. Но само донякъде. Защото Серена знаеше, че спомените й са живи. И дълбоко се съмняваше, че някога ще забрави преживяното.
Папата я погледна в очите и промълви:
— Ами доктор Йейтс?
— Той няма да проговори — отговори монахинята. — А дори и да го направи, никой няма да му повярва. Успях да взема дигиталната му камера и картата на Сонхис!
Серена бръкна в раницата си и извади оттам зелен термос. Папата се приведе напред в очакване, докато тя се опитваше да развие външната стена на термоса. Но такава нямаше. Термосът бе подменен.
— Някакви проблеми? — заинтересува се Негово светейшество.
Серена се върна мислено към последното си посещение при болния Конрад и към сълзливото им сбогуване.
— Той го е откраднал!
По сбръчканото лице на папата неочаквано се разля широка усмивка. Светият отец се разсмя високо и сърдечно — така, както тя никога досега не го бе чувала да се смее. Толкова силно, че накрая се задави и тя бе принудена да го потупа леко по гърба.
На нея обаче изобщо не й беше смешно.
— Обещавам, че ще намеря начин, за да върна картата!
Вече поуспокоил се, папата само махна с ръка:
— Мисля, че точно това е целял, сестро Сергети!
— Сестра ли? Но Ваше светейшество, аз…
— Възстановявам ви монашеския сан. Стига да желаете, разбира се.
Серена се поколеба. Предложението бе невероятно втори шанс, който надали повече щеше да й се предостави.
— Но защо, Ваше светейшество? — погледна го слисано тя. — Защо точно сега?
— Не ми остава много, сестро Сергети — отвърна той. И нямам представа кой ще ме наследи. Но за остатъка от дните, които нашият Господ Бог е преценил да ми даде на Земята, аз ще ви предоставя всички привилегии, които вървят с подобно възвръщане на правата, в това число и неограничен достъп до архивите на Ватикана.
— Архивите ли?! — учуди се тя. Само двама-трима души — при това само мъже! — се радваха на подобен достъп. Значи Негово светейшество е решил да сподели с нея както най-ценните, така и най-срамните тайни на Църквата. — Вие ме изкушавате, Ваше светейшество! Изкушавате ме с познанието така, както змията в райската градина!
— Това не е изкушение, сестро Сергети, повярвайте ми! — отбеляза кротко папата. — Това е доверие. Това е дар. И ако бях на ваше място, щях да приема. Защото онзи, който дойде след мен, надали ще бъде така благосклонен към вас, колкото мен!
Серена разбра, но въпреки това все още се колебаеше. Ако отново се обрече на Христос и се обяви за негова невеста, ще се откъсне окончателно от Конрад и завинаги ще се прости с надеждата двамата с него някога да консумират връзката си.
Папата като че ли почувства вътрешния й конфликт.
— Вие обичате доктор Йейтс — изрече простичко той.
— Да, обичам го — отговори тя и изтръпна от ужас, защото тези думи излизаха от устата й за първи път.
— Тогава безсъмнено знаете, че сега той се намира в много по-голяма опасност, отколкото когато и да било.
Серена кимна. Незнайно как, но го усещаше — още от мига, в който напусна Антарктида.
— Ще имате нужда от всички сили на Небето и Земята, за да го защитите — продължи папата.
— Да го защитя ли? Но от какво?
— Всичко с времето си, сестро Сергети, всичко с времето си! Точно сега имаме по-належащи задачи.
„Какво би могло да бъде по-належащо“ — запита се тя, но тогава папата й показа първата страница на вестник „нтернешънъл хералд трибюн“.
— Четири монахини са били изнасилени и убити в Шри Ланка от индийски националисти, свързани с правителството — уведоми я светият отец. — Някогашните престъпления срещу мюсюлманите отново са се обърнали срещу християните. Още днес трябва да заминете там и да сторите всичко, което е по силите ви! А после да пледирате за нашата кауза пред целия свят!
— Но вече е сутрин, Ваше светейшество!
— Така е, а и сигурно сте уморена. Починете си няколко часа.
Серена кимна. Проблемите на реалния свят бяха прекалено тревожни — толкова тревожни, че бяха в състояние да заглушат дори и мислите за една изгубена цивилизация, погребана под леда. Даде си сметка, че на света има много по-важни битки — битки срещу омразата, бедността и болестите.
— Ще направя така, както ме помолихте — каза тя и след кратка пауза продължи: — Първо ще замина за Шри Ланка, за да документирам престъпленията. После ще отида във Вашингтон и ще поставя проблема пред американския Конгрес. А накрая ще го предложа на вниманието на Обединените нации.
— Много добре — усмихна се Негово светейшество.
Бенито я откара до апартамента й с изглед към площад „Пиаца дел Пополо“. Всъщност това беше една обикновена стая, в която нямаше нищо друго, освен простичко легло и нощно шкафче. Но тук, в света, в който някога положи първия си обет, тя се чувстваше по-спокойна. Това беше нейният свят.
На стената до френските прозорци, зад които надничаше луната, имаше разпятие. Серена коленичи пред него. Докато съзерцаваше образа на Христос, тя изповяда пред Бога своята арогантност, която й бе позволила да си мисли, че знае за страданието и загубата много повече, отколкото него. После му благодари за предпазната клауза в закона за човешките грехове и възмездието, която той бе задействал под образа на Исус.
След това излезе на балкона в дрезгавината на утрото и се втренчи в египетския обелиск в другия край на площада, донесен в Рим от Август преди две хиляди години.
Монументът я върна към друг обелиск, заровен в една пирамида под три километра лед в земите на Антарктида. Запита се дали наистина страданията на Христос на кръста са онзи най-достоен акт на човечеството, сложил край на проклятието върху древните Божии синове, и по този начин спасил света? Или пък е безкористният акт на един безбожник, наречен Конрад, който принесе в жертва мечтата на своя живот и върна обелиска в звездната камера? След продължителен размисъл Серена стигна до заключението, че второто не би могло да се случи без първото.
Заслушана в жизнерадостните звуци на града, който никога не спеше, Серена бръкна в джоба си и извади оттам къдрицата от неговата коса, която бе отрязала тайно. След време, стига да събере сили да се прости с това съкровище, щеше да го предаде за анализ.
Засега обаче отправи гореща молитва за безсмъртната душа на Конрад Йейтс който и да бе той, както й за опрощението на своята. Защото дълбоко в себе си знаеше, че някой ден двамата отново ще бъдат заедно.