Томас Грийниъс
Мисията Атлантида (35)

34.

Баща му внимателно вдигна автомата „Калашников“. Бяха само на няколко стъпки един от друг. Очите на Йейтс блестяха маниакално — нещо, което до този момент бе убягнало на сина му. Приличаше на животно, попаднало в капан, което с готовност би изгризало и собствения си крак само и само да се освободи.

— Знаех си, че няма да ме убиеш — изрече той, като продължаваше да държи здраво косата на Серена. — Аз също нямам подобни намерения. Но ако се наложи, да знаеш, че няма да се поколебая!

— Свали си лапите от нея, Йейтс!

— И това ще стане. След като те поставя на безопасно място и те замразя. Може би когато стигнем там, накъдето сме се запътили, акълът ти най-сетне ще е дошъл!

— Преди да ме замразиш, първо ще трябва да ме убиеш, татко! — извика Конрад.

И се хвърли напред с намерението да избие пистолета от ръката му, но точно в този момент оръжието изгърмя и куршумът се заби в рамото му, запращайки го на пода. Замаян, той сграбчи рамото си. Ръката му подгизна от кръв. Когато вдигна очи, видя, че генералът прави крачка напред, за да го довърши.

— Ще нося много поздрави на Озирис от теб!

Обърна пистолета с ръкохватката напред с намерението да го изпрати в безсъзнание, но Конрад се претърколи по гръб на другото си рамо и стовари и двата си крака върху гърдите му.

Ударът запрати генерала към скиптъра на Озирис, който Серена държеше, при това с такава сила, че тя изпищя. Самият Йейтс изрева от болка, изпусна пистолета и се запрепъва безпомощно напред. Конрад се възползва от момента, събра малкото си останали сили и запрати тялото му в криогенната камера. Затръшна вратата и тя се затвори херметически, изпускайки тънко облаче вледенена пара.

Настъпи пълна тишина. Чуваше се единствено жуженето на енергията на кораба, протичаща през конзоли, стени и подове.

Конрад се опита да се изправи, когато Серена се втурна към него и го прегърна. Едва тогава видя какво е станало с рамото му.

— Но ти кървиш! — изпищя тя.

— Сега ли го разбра?

Момичето откъсна ивица плат от ръкава му, уви го около рамото му и го стегна здраво. Усещайки погледа му върху себе си, тя прошепна:

— Сега, когато имаш всичко, за което си мечтал, може би наистина трябва да тръгнем заедно към залеза.

Конрад не отговори нищо. Обърна се бавно и зърна на пода хвърления скиптър на Озирис. Вдигна го и си даде сметка, че тя е права. Единственото, което като че ли му оставаше, е да остави слънчевата баржа да ги отведе до предварително програмираната си дестинация и така най-сетне да открие тайната на Първото Време.

Вторачи се слисано в Серена и възкликна:

— Ти чуваш ли се какви ги приказваш?!

— Искам само да подчертая, че все още не знаем дали това изместване на земната кора е свързано с глобален катаклизъм — отбеляза тя. — Възможно е човечеството в крайна сметка да оцелее, а също така е възможно да се върнем в епохата на динозаврите. Все пак, за да подсигурим оцеляването на нашия вид, имаме само една алтернатива — да продължим с кораба!

Конрад се вгледа в умоляващите й очи. Постепенно осъзна, че тя въобще не държи да отлети с него, а се страхува за човечеството. И е готова да даде дори и най-скъпото си, за да го спаси.

— И ще позволиш ние с теб да обречем света на вечен ад, така ли? — обади се тихо.

— Не, Конрад. Просто с теб ще създадем нов рай, само че на друга планета!

Докато той обмисляше тази налудничава идея, корабът започна да се тресе. Докосна бузата на Серена и промълви:

— Знаеш, че сме длъжни да се върнем, нали?!

Тя го знаеше. И не се противи, когато той я отведе до платформата и двамата се заспускаха към подножието на слънчевата баржа.

Когато излязоха и се отдалечиха на няколкостотин метра от силоза, земята под краката им започна да се тресе по-силно. Конрад едва успя да дръпне Серена, когато във въздуха се изстреля огромен огнен гейзер и ги повали.

После двамата вдигнаха глави и видяха как около силоза избликват още десетина такива гейзера, оформяйки кръг, и веднага след това слънчевата баржа се измъкна от кратера си. Звездният кораб, на който, жив или мъртъв, се намираше баща му, изчезна зад облаците и се отправи към далечния космос.

— Искрено се надявам, Конрад, че знаеш какво правиш — обади се Серена, дръпна единия край на полускъсаната си връзка на обувката и завърза на опашка обгорената си коса. — Защото това може би беше последният ни шанс да се отървем от апокалипсиса!