Томас Грийниъс
Мисията Атлантида (13)

12.

Убежището

 

Час по-късно, вече в топлия модул на убежището към П4, Конрад наблюдаваше загрижено проснатата на хирургичната маса Серена. Очите й примигваха бързо под силните лампи, на устата й беше поставена кислородна маска, а към гърдите й бяха прикрепени няколко електрода, които в момента й правеха електрокардиограма. Косата й беше отметната назад, а коланът около кръста й — разхлабен.

Конрад посочи към замъгления илюминатор, през който се виждаха очертанията на американското знаме, забито от генерал Йейтс на върха на пирамидата.

— Фокусирай се върху знамето и започни да си поемаш дълбоко дъх — разпореди се той, докато пускаше ново количество кислород от тежката жълта бутилка.

Алпинисткият й екип и другите й горни дрехи бяха съблечени. Конрад се опитваше да не гледа втренчено сочните й гърди, които се издигаха и спускаха под вълнения пуловер. Откакто бяха достигнали дъното на ледения пролом, тя бе изпаднала в шок — очевидно се беше уплашила от замръзналите гробища, които ги обкръжаваха.

Той извърна поглед към монитора за сърдечната дейност. Едва сега сърцебиенето й започваше да се връща към горната граница на нормалното.

— По-добре ли си вече? — запита я след минута. Тя го изгледа така, сякаш не виждаше никакъв смисъл в неговия въпрос.

Конрад огледа претъпканото пространство на убежището, изградено върху плоския връх на пирамидата, извисяваща се от дъното на пропастта. Модулът беше единичен, дълъг седемнадесет метра, с диаметър четири. Йейтс се бе присъединил към скупчените един до друг до мониторите трима техници. Една от тях беше лейтенант Лопес — жена-офицер, с която Конрад се бе запознал в ледената база „Орион“. Другите двама бяха русокоси грамади, които отговаряха на имената Кригел и Маркус. Очевидно те олицетворяваха грубата сила, необходима на генерала тук. Конрад се обърна към баща си:

— Има ли някаква конкретна причина, поради която пропусна да ни споменеш за замръзналите тела тук?

— Да, има — кимна той. — Исках да видя реакциите ви.

Синът му посочи Серена и се озъби:

— Е, сега доволен ли си?

— Стига си хленчил! — заповяда му Йейтс и се изправи. В ръката си държеше хиподермична инжекция. Махна капачето на иглата с отработено движение и от нея към въздуха избликна безцветна течност. Серена се сви от ужас.

Конрад проследи как баща му сграбчва ръката на момичето и насочва иглата към нея.

— Какво искаш да й направиш?! — едвам успя да извика той.

— Правя й инжекция със стимуланта елевтерококус отговори генералът и направи инжекцията на Серена, преди синът му да успее да го спре. — Това е растителен екстракт от семейството на женшена. Водолазите, планинските спасители и космонавтите го приемат, за да издържат на стреса по време на работа в неблагоприятни условия. Това е като че ли единственото полезно нещо, с което руснаците допринесоха за нашата космическа програма.

Лекарството започна да действа.

Конрад се обърна към Серена и забеляза, че тя диша вече значително по-равномерно, въпреки че в очите й се четеше нескрит гняв. Тази жена безспорно не беше свикнала да полагат грижи за нея.

— Ще се оправи — махна с ръка Йейтс. — А сега, ако нямаш нищо против, ще наобиколя моя отряд, за да проверя докъде са стигнали с тази твоя митична шахта.

— Толкова е митична, колкото и самата пирамида! — подвикна след него Конрад, докато генералът отваряше люка, за да излезе навън. Полярният въздух само това и чакаше, за да нахлуе в малкия модул.

— Ти обаче се справяш доста добре, Конрад — обади се изненадващо Серена. Беше свалила сама кислородната си маска. — Да разбирам ли, че това не е първият път, когато виждаш замръзнали тела на възраст дванадесет хиляди години?

Той сведе поглед към нея, едва успявайки да сдържи вълнението си. Не всеки ден намираше доказателства в подкрепа на теориите си или най-малкото на това, че не полудява.

— Именно тези тела обясняват как пирамидата се е озовала тук! — възкликна със светнали очи археологът.

— Как се е озовала тук ли? — изненада се Серена и седна на хирургическата маса. Лицето й бавно възвръщаше нормалния си цвят. — Какво имаш предвид? Че се е движила ли?

Конрад бръкна в раницата си и извади оттам замръзнал портокал.

— Отсякох го от стената — обясни той. — Това доказва, че някога Антарктида е имала умерен климат.

Серена сведе поглед към портокала и изрече:

— Докато най-неочаквано в един прекрасен ден е била скована в ледове…

— Да — прекъсна я Конрад. — Теорията на Хапгуд за изместването на земната кора.

— Чарлз Хапгуд ли имаш предвид?

— Точно така. Починал е преди много години. Значи си чувала за него?

— За университетския професор съм чувала, но не и за теорията му за земната кора.

За Конрад нямаше по-голямо удоволствие от това да разкаже на Майката Земя нещо, което тя не знаеше. Вдигна портокала и започна лекцията си:

— Представи си, че това е планетата Земя.

— Ясно — кимна тя, готова да му достави удоволствието да я информира за нещо ново.

Той извади джобното си ножче и очерта с него по вече размразяващата се кора на портокала седемте континента.

— Теорията на Хапгуд твърди, че ледниковата епоха не е метеорологичен феномен. Според него тя е по-скоро резултат от геологическа катастрофа, случила се преди окото дванадесет хиляди години. — Завъртя портокала така, че Съединените щати се озоваха в Арктическия кръг, а Антарктида — доста близо до екватора. — Ето как е изглеждал светът в онези времена!

— И какво се е случило после? — присви очи Серена.

— Цялата външна кора на Земята се е извъртяла, подобно на кората на този портокал. — С тези думи той завъртя портокала обратно, докато той не заприлича на Земята такава, каквато я познават всички днес. — Антарктида попада в полярния климат, докато Северна Америка се освобождава от арктическия кръг и се сдобива с умерен климат. Така тя се размразява, а Антарктида — замръзва.

Серена се смръщи още повече и запита:

— И каква е причината за това катастрофално разместване?

— Никой не може да каже със сигурност. Чарлз Хапгуд е допускал, че причината е в дисбаланса на леда в полярните шапки. С натрупването му те стават толкова тежки, че се изместват, повличайки след себе си цялата външна кора, заедно с континентите — всички заедно, заковавайки ги на нови места.

— И ти си готов да заложиш и малкото добра репутация, която ти е останала, заради тази теория за изместването на земната кора?

Конрад сви рамене и отговори:

— Алберт Айнщайн определено е харесал идеята. Той е бил убеден, че изместванията на земната кора са били систематични, при това на много кратки интервали от време. Това би обяснило разни чудновати неща, като например замръзналите мамути в арктическия кръг с тропическа растителност в стомасите. Или пък хора и пирамиди, затиснати близо три километра под ледената шапка на Антарктида.

Серена нежно постави ръка върху рамото му и каза:

— Ако това ти помага да проумееш света, тогава се радвам за теб!

Конрад се вкамени.

Предполагаше, че тя ще се развълнува точно толкова, колкото и самият той от наличните доказателства. Та нали двамата са от една и съща порода! А ето, че тя се противопоставяше на заключенията, до които беше достигнал. И което беше още по-важно — позволяваше си лични нападки срещу него! Ядоса се, че някаква си жена, жертва на религиозната заблуда, има наглостта да отхвърли, макар и по кавалерски начин, една от най-логичните научни хипотези, родени от един от най-великите умове в човешката история.

— Да не би Ватикана да си има по-добра теория, а?! — просъска той.

— Да — кимна самоуверено Серена. — Библейският потоп.

— То пък голяма разлика, няма що! — махна с ръка Конрад. — И двете хипотези попадат в графата „Господ е геноциден маниак“! — Но веднага, след като тези думи излязоха от устата му, той съжали, че ги е казал.

— Хей, господинчо, внимавай какво говориш! — изрече нечий женски глас зад него.

Конрад се обърна и видя, че лейтенант Лопес го наблюдава сърдито. „Боже, още една католичка!“ — простена вътрешно той.

Лопес се обърна към Серена:

— Искате ли да му сритам задника вместо вас?

— Благодаря, смятам, че вече и без друго достатъчно му го сритват.

— Е, предложението ми е без срок на давност — кимна Лопес и се върна към работата си.

Арийските близнаци Кригел и Маркус изглеждаха разочаровани. Конрад предположи, че те сигурно са лутеранци, агностици или просто от добро немско семейство. В друго време и на друго място съвсем спокойно биха могли да минат за перфектно олицетворение на Хитлеровата младеж.

Серена протегна ръка към алпинистката си екипировка и започна да се облича.

— Какво искаш да кажеш, Конрад? — обади се тя, опитвайки се да си вдигне ципа, но установи, че жиците на електрокардиографа й пречат. — Че Господ е виновен за всяко страдание на човечеството, за всяка война или всеки похотлив намек?

Той осъзна, че тя гледа право в него — топлите й кафяви очи едновременно го обвиняваха и му прощаваха. Това определено го вбеси. Е, може пък наистина да е съзерцавал гърдите й малко по-дълго, отколкото трябваше. Нали в крайна сметка беше човек?! Тя също е човек, стига да събере куража да си го признае.

— Видях те как гледаше онова момиченце в леда — рече тихо той. — Сякаш гледаше себе си. Надали това дете може да се нареди в групата на порочните, които потопът е целял да накаже!

— Дъждът пада и върху праведните, и върху грешните — изрече разсеяно тя. — В този случай — ледът.

Конрад усети, че в мислите си тя вече е някъде другаде. Серена не бе в състояние да види монитора на електрокардиографа, където показателите й отново скочиха.

— Виж какво, може би трябва да те върнем горе и да вземем на твое място някой по-здрав! — Помогна й да свали жиците от себе си и добави: — Не искам да ти се случи нещо лошо!

Тя го удари ядосано с рамо и изтръгна жиците от тялото си.

— Ти гледай себе си, доктор Йейтс!

Конрад се почеса по главата и се вторачи недоумяващо в нея. Накрая се обади:

— Не можеш ли да изпращаш още по-объркани сигнали?

Тя вдигна ципа на екипировката си, скочи от масата и го сряза:

— Кой от двама ни е обърканият, доктор Йейтс?

Конрад се вкамени, усещайки върху себе си погледите на Лопес, Кригел и Маркус. Израженията им бяха такива, сякаш чакаха всеки момент да видят как добрата монахиня ще срита с коляно в слабините злия археолог.

Точно тогава люкът на модула се отвори и вътре влетя леденият полярен въздух, следван от генерал Йейтс.

— Напълно си прав, генерале — обади се хладно Конрад. — Тя се оправи.

— Хубаво — кимна той. — А сега си стегнете багажа. Слизаме в П4! Екипът по проникването току-що откри твоята шахта!