Катрин Каултър
Лорд Найтингейл (23)

Двадесет и трета глава

— Какво, по дяволите, правиш тук, Пенроуз?

— Съсипан съм! — извика в отговор той. — Ти, Каролайн, отведе бременните ми гълъбици. Забрави ли, че леля Елинор направи и двама ни техни настойници? А снощи този отвратителен човек, бащата на Оуен, остана в Скрилейди Хол, за да играем на вист. Той е невероятен измамник, чуваш ли? Невероятен! Взе и последната ми гвинея. Наливаше ми непрекъснато бренди, което размъти мозъка ми. А днес сутринта ми се усмихва с една от онези високомерни усмивки и ми казва, че друг път не трябвало да пия, когато играя хазартни игри. Проклетият стар натрапник! Отиде си, слава Богу, но отнесе всичките ми пари.

— Слава Богу — отвърна Каролайн. — Надявам се, че се е върнал в Хънимийд Манър.

— Защо благодариш на Бога, братовчедке? Наговорили сте се с него, нали? Казала си му да ме кара да пия бренди и да залагам неразумно.

— Достатъчно, Пенроуз — намеси се Норт.

Гласът му беше много спокоен, много тих и това уплаши не на шега младата му съпруга. Не би искала никога той да се обръща към нея с подобен глас. Той принадлежеше на мрачния и вероятно много опасен Норт Найтингейл.

— Но…

— Не, замълчи. Сега ти ще ме слушаш. Знаеш ли защо бременните дами са тук? Защото се опасяваме, че може да изнасилиш някоя от тях в Скрилейди Хол. Да, известен ми е опитът ти да посегнеш на Алис. Тя е едва на четиринайсет години и това те прави по-жалък и от едно мекотело.

— Скоро ще бъде на петнайсет, а всичко това са лъжи. Защо си го излъгала, Каролайн? Малката мръсница ме желаеше. Непрекъснато се отъркваше в мен, само дето не дойде да ме моли да я… Честно казано, не ми се искаше особено заради хлапето в корема й, но поне така нямаше опасност после да бъда обвинен в бащинство. Не съм жалко мекотело. И освен това, макар и да няма още петнайсет години, тя изглежда на шестнайсет.

— Бенет — каза Каролайн, поставила леко ръка върху рамото на Норт. — Слушай ме, и то много внимателно. Ще ти платя пет хиляди лири, за да се отречеш от настойничеството си над бременните дами. Ще се откажеш също така да обитаваш Скрилейди Хол. Накратко, ще се откажеш от всичко, ще напуснеш Корнуол и няма да се връщаш тук повече. Спомни си, искаше да ти заема пет хиляди лири и каза, че ще ми ги върнеш с лихвата. Много добре, парите са твои и няма да ми ги връщаш. В замяна обаче трябва да се откажеш от партньорството си с мен.

— Пет хиляди лири ли?

Норт слушаше и гледаше, като че беше някой заинтригуван страничен наблюдател. Но Каролайн, която вече го бе опознала достатъчно добре, забеляза гънката на устата му, показваща, че всичко това го забавлява.

— Пет хиляди лири. Ще повикаме мистър Броугън да подготви всички документи, които ще трябва да подпишеш.

— Десет хиляди лири, Каролайн, нито гвинея по-малко. Моята половина от наследството струва поне два пъти повече. Просто се опитваш да се възползваш от мен, така, както си накарала простака Фолкс да ме напие и да ме ограби.

Оглеждайки внимателно ноктите на ръцете си, Норт каза:

— Защо не ме оставиш да го убия, Каролайн? Той определено не струва десет хиляди лири. Да, ще го убия Ще свърша тази работа бързо и чисто и повече няма да се налага да виждаме противната му физиономия. Мога да го погреба под едно от ябълковите дървета в градината. Не вярвам някой някога да го потърси, как мислиш?

Бенет зяпна и побърза да каже:

— Добре, седем хиляди.

Прехвърляха си сумата още няколко пъти един на друг по възможно най-цивилизования начин, докато се споразумяха за шест хиляди и триста лири.

— Не са достатъчно, за да си намеря богата съпруга — въздъхна Бенет.

— Може и така да е — отвърна Норт, като вдигна някаква невидима прашинка от ръкава си. — Но ако използваш мозъка си и изоставиш хазарта, са достатъчно за да живееш прилично в продължение на дълго време. Нека да опростим още повече нещата, Пенроуз. Тези пари ще ти дадат възможност да се храниш. Без тях ще гладуваш, защото не мога да си представя, че някой на света би ти дал пари или храна.

— Точно така — съгласи се Каролайн и се запъти към вратата на библиотеката. — Освен това съвсем наскоро ми беше казал, че пет хиляди са ти достатъчни. Какво става, Бенет? Да не би очарованието ти да намалява е всяка изминала минута? Не вярваш ли вече, че ще се пласираш добре?

— Естествено, че ще успея. Просто ми се искаше да знам, че все още притежавам половината от всичко тук в Корнуол. Щях да изглеждам много по-стабилен, много по-значителен на бъдещия си тъст, ако можех да спомена за имението си Скрилейди Хол. Братовчедки, та ти си боса! — възкликна шокирано Бенет. — Краката ти са съвсем голи.

— Пенроуз — обади се отново с кадифения си глас Норт, — Каролайн има много хубави крака. Приятно ми е да ги гледам.

Тя само поклати глава и отвори вратата на библиотеката.

Триджийгъл и Кум стояха опулени зад нея. Нито единият от двамата не се смути изобщо, че е бил хванат да подслушва.

— Не ви чух, мис — обясни Кум. — О, наистина сте боса, както току-що каза мистър Пенроуз. Не е особено подходящо.

Той погледна към господаря си.

— Милорд, какво трябва да сторим?

Каролайн се изкашля и лекичко нареди:

— Искам да доведеш мистър Броугън незабавно, Кум.

— Милорд?

— Изпълнявай каквото ти каза Нейно височество, Кум — рече Норт.

— Не съм сигурен, че искам да го направя — обади се Бенет. — Това означава да се откажа от всичко завинаги.

Лорд Чилтън само се обърна и го изгледа. Каролайн видя, че дори не беше свил дланите си в юмруци. Видът му излъчваше пълно спокойствие. Тя разбра, че е готов да смаже Бенет. Надяваше се Бенет да го предизвика. Щеше да й бъде приятно да види алчното копеле по гръб на пода в библиотеката. Той обаче с животинско лукавство не отвърна нищо. С почти ласкав жест Норт протегна ръка и го изведе от библиотеката.

— Можеш да седнеш в хола, Бенет, и да си държиш устата затворена.

Той се върна в библиотеката и затвори вратата зад себе си. След това започна да я оглежда внимателно. Каролайн попита:

— Какво правиш, Норт?

— Чудя се дали тази врата има все още ключ, за да я заключим.

— Можеш да сложиш един стол под дръжката й.

— Не, искам един най-обикновен ключ. Ключ, който се превърта в ключалката, така че вратата да не може ла бъде отворена нито от Триджийгъл, нито от Кум, нито дори от Полгрейн, ако случайно излезе от кухнята си.

Каролайн се приближи към високите прозорци, които гледаха към източната част на Маунт Хок. Там наклонът беше доста стръмен, осеян със скали и камънаци чак до върха, където извираше малко поточе. Норт се обади иззад гърба й:

— Сега ни трябва и едно посещение на Роланд Фолкс, за да иска наследството ти или да заплашва с пистолет в ръка, че ще ме убие, след което ще се ожени за теб.

— Косата ми започна да побелява от всичко това — обърна се да го погледне съпругата му. — Погледни, Норт, ей тук, точно над дясното ми око, имам бял косъм.

— Значи си ме лъгала? Мислех, че си млада и привлекателна, а ти като че си остаряла само за една нощ, през която си лежала до мен. Истински вълк — в овча кожа, старица — в кожата на девица.

Каролайн вдигна очи към него.

— Знаеш ли, Норт, това беше наистина много смешно. Ти си духовит човек, а когато се смееш, изглеждаш така, като че наистина се наслаждаваш на живота. Къде е мрачният намръщен герой, за когото мислех, че се омъжвам? Представи ми се по доста неверен начин. Каза, че вечно гледаш намусено, че никога не говориш и че се държиш доста загадъчно. Нито веднъж досега обаче не си извел хрътките си на лов.

— Проклет да съм, ако знам какво се е случило с този намусен субект, Каролайн. Може би в крайна сметка е разбрал, че мръщенето не е чак толкова приятно прекарване на времето.

В края на следобеда Бенет Пенроуз вече разполагаше с шест хиляди и триста лири и се беше подписал под всичко, което се беше сетил да му представи за подпис мистър Броугън. Норт, Каролайн, Оуен и трите бременни момичета се наредиха на външното стълбище и махаха на адвоката за довиждане. Мистър Броугън се беше разбързал за срещата с някаква „приятелка“. Каролайн обаче подозираше, че става дума за доста по-лична история. „Очите му го издават“ — помисли си тя, докато му благодареше. Погледът му беше бляскав и разсеян. Дали леля й Елинор е била в интимни отношения с мистър Броугън? Мисис Фрийли беше права. Адвокатът беше доста привлекателен мъж.

Алис, както забеляза Каролайн, все още стоеше притисната в Евелин, която от време на време потупваше ръката й.

— Милорд.

Лорд Чилтън се обърна.

— Да, Триджийгъл?

— Трите прислужници не са доволни от стаите си.

Каролайн се намръщи.

— Но аз самата ги избрах, Триджийгъл. Трите съседни стаи в източната част, край детските стаи. Много са приятни.

Икономът мълчеше като големите дъбови врати на входа.

— Триджийгъл — каза с кадифен глас Норт. — Мисля, че би било най-разумно от твоя страна да ми отговориш.

— Ъ-ъ, милорд, просто решихме, че тези стаи не са достатъчно хубави за прислужниците. Впрочем тяхното присъствие не е желателно тук и от тях няма никаква нужда. Искахме да ги настаним в представителни помещения.

— И къде настанихте слугините, Триджийгъл?

— На третия етаж.

— Къде на третия етаж? — попита със същия галещ глас лорд Чилтън.

— Точно под таванските помещения. Очарователни стаи, наистина, изключително топли през зимата.

За изненада на съпруга си Каролайн се изсмя.

— Опитът ти наистина заслужава уважение, Триджийгъл, но не може да си вярвал, че ще хване място.

— Надявахме се, че ще успеем да ги отвратим и че ще си тръгнат, без да кажат дума.

Домакинът въздъхна дълбоко, загледан някъде зад дясното рамо на младата жена.

— Най-възрастната, мисис Мейхю, заплаши, че ще говори с вас, и затова реших, че е по-разумно първо аз да дам своята версия за случилото се.

Каролайн поклати глава.

— Иди да ги заведеш в първоначално избраните стаи. Триджийгъл. Опитай се да бъдеш търпелив. Знам, че не е лесно. Но нали разбираш. Негово височество е вече женен човек и е напълно нормално, когато това стане, в къщата да се появят жени.

— Край на глупостите, Триджийгъл — каза Норт. — Чу ли ме добре?

— Говорите толкова спокойно, толкова мрачно и неприветливо, че е невъзможно да не схвана мисълта ви, милорд. Време е за вечеря. Полгрейн е приготвил вашата вечеря и нейната вечеря. Колкото за всички останали — не знам.

Лорд Чилтън довърши беседването с изключително приятен глас:

— Защо не дойдеш с мен, Триджийгъл, и ще обсъдим този въпрос. Освен това искам да поговорим и за странните лица, надничащи през прозорците.

Той намигна на Каролайн, хвана иконома здраво за ръката и го помъкна навън. Внезапно на нея й хрумна, че тя би могла да стори същото с Триджийгъл, без той да й се противи. Сега и тя беше господарка на дома и именно тя, а не Норт, беше осигурила закуската тази сутрин. Но имаше да се свърши още достатъчно много по този въпрос. И Каролайн отиде да се погрижи за трите слугини, да ги успокои и да се опита да им обясни особеностите на този мъжка компания.

Каквото и да бе казал Норт на тримата женомразци, то явно беше звучало убедително, защото вечерята беше сервирана за шестима — четири дами и двама джентълмени. Масата бе отрупана с прекрасни разнообразни блюда — от пиле в сметанов сос с къри до патица, варена по френски.

— Съжалявам, че не видях как се пазарихте с този мръсник Бенет — каза Оуен. — Добре, че си отиде, както и баща ми. Сигурна ли си, че е подписал всичко, Каролайн?

— Мистър Броугън стоеше непрекъснато над главата му и наблюдаваше всяко негово движение — отвърна Норт. — Няма защо да се тревожиш, Оуен.

— Виждаш ли? — обърна се към Алис Оуен. — Казах ти, че те ще се погрижат за всичко. Няма причина вече да се страхуваш.

— Амин — рече Евелин. — Изпари се оттук гадният мръсник.

— Хайде, хайде — обади се Мери Патриша, — това не са приказки, подходящи за една дама, Евелин, макар и да са справедливо предизвикани от неприятното поведение на един мъж.

Евелин се усмихна безсрамно.

— Ако държиш, мога да се изразя така: Бенет Пенроуз не е особено качествен човек.

— „Качествен“ — повтори Мери Патриша. — Това е прекрасна дума, Евелин.

— Чух Негово височество да я казва на мис Каролайн. Беше по повод на някакво нейно изпълнение и Негово височество изглеждаше много доволен. Затова реших, че е било нещо много добро.

— Ъ? — възкликна Оуен. — Не знаех, че свириш на някакъв инструмент, Каролайн.

Вечерята продължи в подобна приятна обстановка, докато в трапезарията се появи Триджийгъл. Вирнал брадичка, с насочен право напред поглед, той се спря едва когато стигна до Норт, наведе се и прошепна в ухото му:

— Доктор Трийт е тук, милорд. Изглежда е била убита още една жена.

— Какво?

Норт скочи от стола си.

— Това е невероятно! Триджийгъл, не си ли измисляш?