Катрин Каултър
Лорд Найтингейл (22)

Двадесет и втора глава

В продължение на няколко секунди той не разбираше какво има предвид Каролайн, съзнанието му беше обсебено прекалено силно от други мисли.

— Не, не пропуснах нито една стъпка. Но можех да направя всяко едно стъпало доста по-стръмно. И така щеше да ни бъде нужно много повече време, докато стигнем върха. Какво мислиш по този въпрос?

— Мисля — измърка Каролайн, като го целуна по шията, — че си напълно способен и сам да изнамериш други стъпала и стъпки, кривващи встрани от описаните в книгата. Сигурна съм, че няма да бъдат по-малко интересни. Изключено е да са описани всички възможности. Ти си невероятен любовник, Норт! Толкова си изобретателен…

— Такъв съм. — Целуна я, търколи се отгоре й и я притисна към себе си. — „Кривване встрани“, а? Ще пробваме някое от тях утре сутринта, съгласна ли си?

— Аз също ще се понапъна по този въпрос. Толкова се радвам, че не се наложи да се омъжа за Оуен или Бенет — промълви тя и в следващия миг вече беше заспала.

Той я целуна по косите, успя да се надигне достатъчно, за да духне свещта върху масичката, и отново се притисна до нея. Не беше спал с жена от дълго време.

А никога преди не беше го правил със съпруга. Тя сега беше точно това — неговата съпруга, и той й беше доставил върховно удоволствие. Беше добре изпълнено от негова страна. Не се бе държал като тъпанар, въпреки че не беше твърде далеч от това.

„Кривване встрани с много индивидуални хрумвания за нови стъпки.“ Успя само да се усмихне на тази мисъл, преди на свой ред също да потъне в дълбок сън.

* * *

Когато на следващата сутрин Норт се събуди, той откри, че е сам. Сети се за лицето на някакво чудовище, което жена му бе видяла през прозореца миналата нощ, рязко седна в леглото и извика:

— Каролайн!

Никакъв отговор. Обърна се и видя, че вратата, свързваща стаите им, беше отворена. Извика името й отново, но пак без да получи отговор. Намръщи се и погледна към стенния часовник. Нямаше още осем часът.

Проклятие! Беше искал като се събуди да я целува, докато и тя се събуди на свой ред, а после да я люби до забрава. Отметна завивките, стана и се протегна.

Още се протягаше, когато вратата се отвори и през нея се показа Триджийгъл, вдървен като дъска и с вид на викарий, попаднал в бордей.

Норт се намръщи.

— Какво, по дяволите, искаш, Триджийгъл? Къде е жена ми?

— Съпругата ви е с тях, милорд. Те са тук, и трите, и това е недопустимо. Не сме свикнали на подобно нещо. Това е домът на рода Найтингейл, дом само за мъже, а не хан за Марии Магдалени.

Норт примигна при тези хапливи думи, а после се усмихна.

— От всичко това разбирам, че нашите три бременни дами са пристигнали. Каролайн с тях ли е?

— Да, милорд. Настоя мистър Полгрейн да им приготви доста обилна закуска, защото трябвало да поддържат силите си. Милорд, позволихме им да присъстват на сватбената ви церемония, допуснахме дори да останат на тържествения обяд, приготвен ненадминато от мистър Полгрейн. Но после, естествено, те си тръгнаха, за да се върнат там, където им е мястото.

Триджийгъл си пое шумно въздух.

— Милорд, какво правят тук, в Маунт Хок, в този мъжки дом, трите бременни дами, в седем и четиридесет и пет сутринта?

— Ами, Триджийгъл, те се местят да живеят тук. Не ти ли го казах вчера?

Норт си помисли, че икономът му ще загуби съзнание. Крайниците му затрепериха като на паралитик, а лицето му придоби мъртвешки цвят.

— Кажи на Тими да ми донесе вода за къпане, Триджийгъл. И се стегни, човече. Няма да бъде чак толкова лошо. Мисля, че вие и тримата скоро ще бъдете доволни да чувате женски гласове и смях.

— Абсурд, милорд.

Норт се засмя и продължи да се смее. Внезапно спря, давайки си сметка какво нрави. Започваше да му става навик. А когато не го плашеше, смехът го караше да се чувства много добре.

Когато не след дълго влезе в салона за закуска, Норт се спря на прага и се вторачи в присъстващите. Поради незнание Каролайн беше седнала на неговия стол. От лявата и от дясната й страна и срещу нея, около масата бяха насядали и трите бременни дами. Всички бъбреха весело, очевидно в добро настроение. Е, за Каролайн това разположение на духа беше съвсем естествено, като се има предвид колко добре се бе справил през първата им брачна нощ. Може би в най-близко бъдеще бременните дами в стаята за закуска щяха да станат четири? Това накара Норт да се усмихне. След това обаче се намръщи, защото, колкото и странно да бе, тази мисъл стана причина в съзнанието му да се появят образите на мъж и жена, които си крещяха един на друг. После единият от тях започваше да ридае и всичко това се губеше далече в миналото. Норт си даде сметка, че тези ужасни сцени вече отдавна трябваше да бъдат забравени. Знаеше дълбоко в себе си, че участниците в тях бяха неговите родители. Мразеше да си спомня. Решително отстранил неприятните картини от съзнанието си, лорд Чилтън влезе в стаята.

— Добро утро, дами — поздрави ги той, като кимна на всяка една от тях. — Харесва ли ви закуската?

— Всичко е прекрасно, Норт — обади се Каролайн и му се усмихна безсрамно. — Полгрейн дори се появи на три пъти, за да се увери, че уменията му са спечелили колективното ни одобрение. Да ти налея ли кафе?

Той кимна и занесе чинията си до бюфета. Остана изумен от богатия избор от блюда. Полгрейн беше надминал себе си. Защо ли го бе направил? Както пушената херинга, така и беконът имаха дяволски апетитен вид. Бърканите яйца изглеждаха по-пухкави от летни облачета, ухаещите препечени филийки радваха окото със златистото си кафяво, а бурканчетата с масло и сладко бяха пълни догоре. Имаше дори орехови кифлички!

Той се обърна и видя, че Каролайн го гледаше с широка усмивка на лицето.

— Чудиш се защо всичко има такъв прекрасен вид, ли? Не е като храна за кучета и гълъбови курешки.

— Как го направи?

— Казах на Кум да предупреди Полгрейн, че ако закуската не бъде достойна за дома на един виконт, ще моля трите бременни дами да отидат в кухнята, за да му помогнат, защото очевидно не знае как трябва да се готви. Помислих си, че Кум ще ме халоса по главата с онази грозна китайска ваза от гостната, но той успя да овладее.

— Той, слава Богу, умее да се контролира.

Внезапно тя сведе поглед към бърканите яйца и потърка върха на пантофката си по килима. Като я наблюдаваше с крайчеца на окото си, Норт взе най-голямата орехова кифличка от добре излъскания сребърен поднос и каза с глас — толкова прелъстителен, че почти разтопи маслото върху кифлата му:

— Липсваше ми тази сутрин, Каролайн. Имах доста интересни планове, свързани с прекрасната ти особа, когато се събудих. Толкова голяма част от нея все още не е получила нужното внимание от моя страна…

След многозначителна пауза въздъхна дълбоко и продължи:

— Не трябваше да ме оставяш. Според книгата, която изучавах снощи, просто не се прави така — да зарежеш новия си съпруг, преди да се е събудил. Това би го накарало да си помисли, че нещо е сгрешил, разбираш ли? Като например, че не ти е харесал през първата брачна нощ и поради тази причини си го изоставила, за да поставяш до безкрайност под съмнение неговата сексуална техника.

Когато най-после Норт докара до някакъв приличен завършек тирадата си, Каролайн бе вдигнала към него поглед, отворила от смайване уста.

— Всичко това си го измисляш сега, Норт Найтингейл!

— Ни най-малко. Нахрани ли се вече, скъпа моя?

— Да — отвърна тя. — А сега трябва да помогна на моите момичета да се настанят по стаите си. О, Боже, седнала съм на твоя стол! Извинявай, нямах представа.

Младата жена започна да мести съдовете и сребърните си прибори, докато той я гледаше, стиснал своята чиния в ръка, и се смееше ли, смееше.

— Създаваш у гостите ни много лошо впечатление за мене — рече през рамо тя.

— О, не, мис Каролайн — обади се Алис. — Никога не съм си представяла, че една дама може да си прекарва толкова добре с един джентълмен.

За миг настана мълчание, но само за миг. Мери Патриша разбиращо потупа ръката на Алис, а Каролайн каза припряно:

— Мисля вече да ви покажа стаите. Наистина са удобни и комфортни.

Норт подхвърли, между другото:

— В книгата се твърди и следното: ако изоставиш новия си съпруг веднага след закуска, това също би го поставило пред опасността да се усъмни в своите способности.

Този път Каролайн не се хвана на въдицата му, въпреки че сценката бе изиграна превъзходно. Как е могла изобщо някога да мисли, че е мрачен, раздразнителен и намусен? Тя се приближи плътно до него, така че да не бъде чута от Алис, Евелин и Мери Патриша.

— Попитах Триджийгъл за чудовището пред прозореца ми снощи. Погледнах го право в очите и го попитах.

— Е, и?

— По лицето му не трепка дори едно мускулче. Но мисля, че е разполагал с достатъчно години, за да овладее до съвършенство изкуството да се прави на невинен.

— Чуй какво ще ти кажа: остави ме да огледам наоколо и тогава ще се допитам до Кум и Полгрейн.

— Желая ти късмет. Те обаче са много печени, Норт, наистина много.

— Но ти се справи с тях, Каролайн.

Тя наклони глава на една страна и го изгледа лукаво.

— Не живеят ли вече четири дами в Маунт Хок? А какво ли ще стане, когато пристигнат и прислужниците?

— Не знам и нямам особено желание да разбера.

* * *

Два часа по-късно Норт седеше на един огромен стол в библиотеката. В скута му беше Каролайн и той си играеше с пръстите на краката й. Единият от копринените чорапи беше преметнат през гърдите й.

— Ако беше в по-подходяща поза, можех да ти схрускам пръстчетата. Бас държа, че ухаят на лавандула.

— Не си зле с обонянието. Казах на Тими да налее лавандула във ваната ми. Той ме изгледа, а после се ухили с типичната си зъбата усмивка и наля достатъчно за банята на цял слон. Видя бутилката, нали?

— Беше почти празна.

Норт повдигна единия й крак до скута си и внимателно го огледа.

— Бях се уплашил от проклетата пришка, но раничката е заздравяла напълно. Трябва да бъдеш по-предпазлива. Познавах едно момче в армията, чиито ботуши бяха доста твърди и му направиха пришка. Не и обърна внимание и пет дни по-късно бе мъртъв.

— Ще внимавам — обеща тя.

Беше се облегнала на дясната му ръка. Вдигна длан и я постави от едната страна на лицето му. Обичаше да го докосва, да го усеща.

Той й се усмихна.

— Вече измъкнах левия ти чорап. Мисля, че е крайно време да направя същото и с десния. А после, предполагам, ще трябва да продължа нагоре и да довърша работата си, но този път бавно, много, много бавно.

Тя обхвана лицето му с две ръце и го придърпа към себе си, като го целуваше и не го пускаше.

— Норт — каза в устата му тя. — Можеш ли да спреш само за малко? Кракът ми изтръпна ужасно. Би ли го разтрил?

Той се огледа и видя, че я бе притиснал в не особено удобна поза, за да бъде по-близо до него.

— Извинявай — рече той и започна да масажира крака й.

— Другия, въпреки че и на този му е добре така. По-нагоре, Норт.

— По-нагоре ли? Ти наистина си дяволски добра прелъстителка, Каролайн Найтингейл. Х-м-м, не звучи зле, нали? Може би съпругата не е чак толкова лошо нещо, особено ако името й си подхожда така добре с това на съпруга й.

— По-високо, Норт…

Дишането му се учести.

— Изтръпването премина ли?

— Не, стана по-зле. Дори вече отиде по-нависоко, Норт. О, Божичко, как ужасно боли!

Той се предаде, прокара ръка под полите й — най-прекия път към голото й бедро. После я целуна по носа.

— Тук ли, Каролайн? Ужасното изтръпване, което те доведе почти до агония?

Тя го изгледа объркана и преглътна с усилие.

— Засега е много добре.

— Я да видим.

След миг той я докосна високо между бедрата и тя подскочи.

— Норт, може би вече стигна прекалено далече, може би това не е прилично да се прави посред бял ден, може би бях настроена прекалено авантюристично и дяволито, но сега съм обзета от страх и разкаяние…

— Вече минаха два часа от закуската, Каролайн, и не се чувствам особено добре. Би било напълно в реда на нещата и ти се чувстваш така. Все пак, ако се вярва на моята книга, след подобна изнурителна първа брачна нощ трябва да бъда изключително внимателен към теб. Което ще рече — да не те изпускам за миг от погледа си, да възхвалявам веждите ти, да те целувам в гънките зад коленете и да разхождам върховете на пръстите си по цялото ти тяло…

Норт взе дланта и в своята, а тя го гледаше, неспособна да намери и една дума, за да му отговори. Само се взираше в устата му, изгаряща от желание да я целуне. Най-после той й се усмихна, наведе глава и…

— Ехо! Милорд? В библиотеката ли сте, милорд? Може би сте под бюрото и търсите нещо? Милорд?

— Не мърдай дори един пръст и не издавай звук — прошепна в устата и Норт.

— Милорд? Може би сте там, зад завесите, но не виждам ботушите ви. А може би сте точно пред мен, в големия стол, направен достатъчно широк заради прадядо ви, за когото казват, че бил по-широк, отколкото висок.

Норт измъкна ръка изпод полата на жена си, пооправи дрехите й, целуна я и изрече високо:

— Триджийгъл, точно се готвя да се изправя и да оставя съпругата си зад мен. След това ще се приближа до теб и ще те цапардосам право в проклетата ти арогантна уста.

Норт беше на не повече от метър от иконома, когато той му каза укорително, подобен на майка, чието дете не я е послушало:

— Милорд, не ви притеснявам без причина.

— Моля?

— Милорд, моля ви, свалете ръката си само за момент. Аз съм възрастен човек и едва стоя на крака без чужда помощ. Вие сте прекалено благороден, за да ме ударите, мен, стареца, който е управител на този дом отпреди вашето раждане.

— Какво, по дяволите, искаш, Триджийгъл? Казвай по-бързо, защото юмрукът ми сам се приближава към челюстта ти.

— Милорд, мистър Бенет Пенроуз е дошъл да ви види.

— Ясно. Защо не му кажеш да почака? Да речем, около два часа?

— Той, ъ-ъ, е много нападателен, милорд. Крещеше да му доведа долу малките мръсници. Казах му, че жените са горе и че може да си ги вземе сам, ако желае.

— Това съвсем не е забавно, Триджийгъл — обади се Каролайн и застана до мъжа си.

— Мис, ъ-ъ, мадам, не му казах нито къде са, нито че може да ги доведе сам. Дойдох да ви повикам, милорд, за да се разправите с младежа. Той не се държи особено благоприлично.

— Не би и могъл. Той е просто един простак — каза Норт. — Щеше да бъде много по-логично, ако Бенет, а не бедният Оуен, беше син на Фолкс. Добре, отивам да се видя с него. А ти чакай, Каролайн. Няма нужда да си слагаш чорапите… Още ли си тук, Триджийгъл? И слушаш с четири уши, нали? Не, няма защо да ми отговаряш.

Каролайн разположи босия си крак право пред него и размаха пръст пред носа му.

— О, не си познал, Норт Найтингейл. Аз съм част от цялата тази история и ти няма да ме изключиш от нея, като я наречеш „мъжка работа“.

— Триджийгъл, покани го тук.

— Слушам, милорд, но бих предпочел да поговорите насаме. Езикът му не е особено образцов. Не мисля, че една особа от женски пол би трябвало да слуша…

— Покани го тук, Триджийгъл! — извика Каролайн. — Незабавно!

— Отивам да го доведа — отговори икономът, по-вдървен от свещеник, попаднал във вертеп, и започна да се изнизва от библиотеката.

Пътьом каза през рамо:

— Боси крака. Това е недопустимо, не и в една благородническа библиотека, не и в Маунт Хок.

Норт въздъхна. Възбудата му не беше преминала, пръстите му бяха, все още топли от кожата й. Перспективата обаче за предстоящото нахлуване на Бенет Пенроуз в библиотеката му започна доста успешно да прогонва тези усещания.

— Каролайн, косите ти са в безпорядък. Иди да ги пооправиш. Кога пристигат прислужниците?

— След обяда. Всичките са одобрени от мисис Трибо, Норт.

— Мисли ли тя, че ще оцелеят в съжителството си с тримата тук?

— Не посмя да даде мнение по този въпрос.

Броени минути по-късно Бенет Пенроуз, подобен на мъжки ангел, влезе в библиотеката, готов за битка.