Метаданни
Данни
- Серия
- Еркюл Поаро (11)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Three Act Tragedy [=Murder in Three Acts], 1935 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Борис Миндов, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 66гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Xesiona(2008)
- Корекция
- nqgolova(2008)
- Корекция
- ultimat(2008)
- Допълнителна корекция
- gogo_mir(2012)
Издание:
Агата Кристи. Трагедия в три действия
Роман
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1981
Библиотека „Галактика“, №27
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев
Преводач: Борис Миндов
Рецензент: Красимир Машев
Редактор: Гергана Калчева-Донева
Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Коректор: Жулиета Койчева
Английска, I издание
Дадена за печат на 15.IV.1981 г. Подписана за печат на 15.VII.1981 г.
Излязла от печат месец август 1981 г. Формат 32/70×100 Изд. №1464
Печ. коли 16,50. Изд. коли 10,68. УИК 10,89. Цена 1,50 лв.
Страници: 264. ЕКП 95366 21431 56–4–81
Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Балкан“ — София
Ч-820
© Борис Миндов, преводач, 1981
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1981
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1981
c/o Jusautor, Sofia
© Agatha Christie. Three Act Tragedy
Collins Fontana Books, 1957
История
- —Добавяне
- —Корекции от gogo_mir
Глава шеста
Синтия Дейкърз
Изложбените зали на „Амброзайн О.О.Д-во“ имаха много чист вид. Стените бяха почти бели, а дебелият килим тип персийски — с толкова неутрален цвят, че изглеждаше почти безцветен — също и тапицировката. Тук-там лъщеше хром, а на едната стена имаше огромна геометрична рисунка в яркосиньо и лимонено-жълто. Помещението беше обзаведено по проект на мистър Сидни Стенфърд — най-новия и най-млад декоратор за времето си.
Ег Литън Гор седеше на кресло с модерна конструкция, леко напомняща зъболекарски стол, и наблюдаваше изящните змиеподобни млади жени с красиви отегчени лица, които минаваха грациозно пред нея. Ег се стараеше най-вече да си дава вид, че петдесет-шестдесет лири стерлинги са просто дреболия за нея като цена за рокля.
Мисиз Дейкърз, която, както винаги, изглеждаше чудно неземна, беше (както си рече Ег) в стихията си.
— А това харесва ли ви? Тези фльонги на раменете… не ви ли се струват твърде забавни? А талията — твърде тясна. Обаче не одобрявам миниевия цвят; аз я предпочитам в новия цвят — испански… извънредно привлекателен… като горчица, с примес от пиперено-червено. Как ви се вижда Vin Ordinaire? Твърде неподходящо, нали? Прекалено крещящо и смешно. Днешното облекло просто не трябва да бъде сериозно.
— Много е трудно да се реши — каза Ег. — Знаете ли… — тя стана доверителна — никога досега не съм могла да си позволя да имам много дрехи. Винаги сме били страшно бедни. Спомних си колко чудесно изглеждахте оная вечер в Гарваново гнездо и си помислих: „Сега, когато имам пари за харчене, трябва да отида при мисиз Дейкърз и да я помоля за съвет.“ Толкова много ви се възхищавах нея вечер!
— Скъпа моя, колко мило от ваша страна! Аз просто обожавам да обличам млади момичета. Толкова е важно момичетата да не изглеждат сурови — ако разбирате какво искам да кажа.
„В теб няма нищо сурово — помисли си Ег злобно. — Ти си изпечена отвред.“
— Вие притежавате толкова много индивидуалност — продължаваше мисиз Дейкърз. — Нищо у вас не бива да е обикновено. Облеклото ви трябва да е просто и впечатляващо и едва да се забелязва. Разбирате ли? Колко неща искате?
— Имам пред вид четири вечерни рокли, две-три дневни и един-два спортни костюма — горе-долу нещо такова.
Държането на мисиз Дейкърз стана още по-сладникаво. За щастие тя не знаеше, че в този момент банковата сметка на Ег възлизаше точно на петнадесет лири и дванадесет шилинга и че тази сметка трябваше да й стигне до декември.
Край Ег продължаваха да шестват момичета в рокли. В промеждутъците на разговора по технически въпроси Ег вмъкваше тук-там и други неща.
— Предполагам, че оттогава не сте ходили в Гарваново гнездо? — подхвърли тя.
— Не. Не мога, мила. Толкова се разстроих…, а й все си мисля, че Корнуол е ужасно артистичен… Аз просто не мога да понасям артистите. Телата им имат една такава особена форма.
— Тази работа разтърси всички, нали? — каза Ег. — Пък и старият мистър Бебингтън беше много мил човек.
— Просто рядък човек според мен — заяви мисиз Дейкърз.
— Може би и преди сте го срещали някъде?
— Този симпатичен старец? Аз ли? Не си спомням.
— Доколкото си спомням, той намекна за нещо такова — каза Ег. — Но не в Корнуол. Мисля, че беше нещо като Гилинг.
— Така ли? — Очите на мисиз Дейкърз блуждаеха. — Не, Марсел, трябва ми Petite Scandale — моделът на Джени, — а след това оня син Patou.
— Не е ли чудно — каза Ег, — че сър Бартолъмю е отровен?
— Мила моя, стана нещо неописуемо! Голяма изгода имах от това. Какви ли не ужасни жени идват да си поръчват рокли при мен просто заради сензацията. Ала този модел Patou ще ви стои чудесно. Гледайте този абсолютно излишен и смешен волан — той прави цялата рокля божествена, млада, без да бъде отегчителна. Да, смъртта на клетия сър Бартолъмю беше просто благодат за мен. Представяте ли си, може да си помислят, че аз съм го убила. В същност само използвах случая. Идват необикновено дебели жени и просто ме гледат ококорени. Сякаш ще ме пронижат с очи. Пък и знаете ли…
Но тя бе прекъсната от появяването на една монументална американка, очевидно ценна клиентка.
Докато американката излагаше изискванията си, които изглеждаха прекомерни и щяха да й струват скъпо, Ег успя да се измъкне незабелязано, като каза на младата лейди, която бе заместила мисиз Дейкърз, че ще помисли, преди да направи окончателен избор.
Когато се озова на Брутън стрийт, Ег погледна часовника си. Беше един без двадесет. Скоро щеше да може да пристъпи към изпълнението на втория си план.
Тя отиде до Бъркли скуер, а после бавно пое обратно. В един часа прилепи носа си о една витрина, на която бяха изложени китайски objets d’art[1].
Мис Дорис Симз излезе бързо на Брутън стрийт и кривна към Бъркли скуер. Точно преди да стигне там, един глас заговори до рамото й.
— Извинете — каза Ег, — мога ли да поговоря с вас за минута?
Момичето се обърна изненадано.
— Вие сте от манекените на „Амброзайн“, нали? Забелязах ви тази сутрин. Надявам се, че няма да се обидите, ако ви кажа, че според мен вие имате просто най-съвършената фигура, която съм виждала досега.
Дорис Симз не се обиди. Само леко се смути.
— Много мило от ваша страна, мадам — каза тя.
— Освен това изглеждате извънредно добра — продължи Ег. — Затова ще ви помоля за една услуга. Бихте ли приели да обядваме в „Бъркли“ или в „Риц“ и да си поговорим?
След моментно колебание Дорис Симз се съгласи. Тя беше любопитна, а и обичаше хубавото ядене.
Веднага щом се настаниха на една маса и поръчаха обеда, Ег се впусна в обяснения.
— Разчитам, че ще запазите това в тайна — подзе тя. — Знаете ли, възложена ми е една работа — да опиша различни професии за жени. Искам да ми разкажете подробно за производството на дамско облекло.
Дорис изглеждаше малко разочарована, но доста любезно изпълни желанието й, като й даде банални сведения за работното време, заплатите, изгодите и неизгодите на занаята си. Ег вписа данните в един малък бележник.
— Много мило от ваша страна — каза тя. — Аз съм страшно тъпа в това отношение. То е нещо съвсем ново за мен. Знаете ли, тази журналистическа работа ще ми помогне да оправя ужасно лошото си финансово положение.
Тя продължи доверително:
— Беше твърде нахално от моя страна, като влязох в „Амброзайн“ и се престорих, че искам да си купя няколко от вашите модели. Откровено казано, до Коледа са ми отпуснати само няколко лири за облекло. Мисиз Дейкърз сигурно ще побеснее, ако узнае.
Дорис се изкикоти:
— Положително.
— Добре ли се държах? — попита Ег. — Имах ли вид, че разполагам с пари?
— Държахте се великолепно, мис Литън Гор. Мадам смята, че ще накупите много неща.
— Боя се, че ще остане разочарована — каза Ег.
Дорис пак се изкикоти. Обедът й харесваше, а Ег я привличаше. „Може да е млада дама от хайлайфа — мислеше си тя, — но не си придава важност. Невероятно естествена е.“
Щом се установиха тези дружески отношения, не беше трудно на Ег да подтикне сътрапезницата си към откровен разговор по въпроса за нейната работодателка.
— Все ми се струва — рече Ег, — че мисиз Дейкърз е ужасно злобна жена. Така ли е?
— Никоя от нас не я обича, мис Литън Гор, и това е истината. Но е умна, разбира се, и много отракана в работата си. Не е като някои светски дами, които се залавят с шиене на дамско облекло и фалират, понеже приятелките им вземат дрехи и не плащат. Мадам е твърда като камък, но, трябва да призная, справедлива и има непогрешим вкус — знае кое какво е и умее да облече хората в най-подходящия за тях модел.
— Сигурно изкарва много пари?
В очите на Дорис се появи особен лукав поглед.
— Не е прилично да говоря за нея… нито да клюкарствам.
— Разбира се — каза Ег. — Продължавайте.
— Но ако питате мен — фирмата май върви към банкрут. Някакъв джентълмен-евреин идва да преговаря с мадам и се забелязват някои неща — убедена съм, че тя сключва заеми с надежда да съживи фирмата и е затънала в дългове. Право да ви кажа, мис Литън Гор, понякога тя изглежда в ужасно състояние. Съвсем отчаяна. Не зная как би изглеждала без грим. Мисля, че нощем не може да спи.
— А що за човек е мъжът й?
— Чудак. Нехранимайко, ако питате мен. Пък и не го виждаме често. Никое от другите момичета не е съгласно с мен, но ми се струва, че тя много държи на него. Разбира се, какви ли не гадости се разправят…
— Например? — полюбопитствува Ег.
— Е, не обичам да повтарям такива неща. Никога не ми е било по вкуса.
— Разбира се. Продължавайте. Какво казахте?
— Ами между момичетата се говори какво ли не. За някакъв млад човек — много богат и лекомислен. Не съвсем глупав, ако ме разбирате — ни рак, ни риба. Мадам тичала презглава подире му. Може той да е закърпил положението — от лекомислие бил готов на всичко, — но неочаквано му предписали да пътува по море.
— Кой му предписал — лекар ли?
— Да, някой си от Харли стрийт. Сега разбирам, че е същият лекар, който е бил убит в Йоркшир — по-право отровен, както казват.
— Сър Бартолъмю Стрейндж?
— Такова му беше името. Мадам била на приема и между нас, момичетата, се говореше — просто се смеехме, разбирате ли — е, викахме си: ами ако мадам го е очистила — за отмъщение, разбирате ли! Естествено, това беше само шега…
— Не ще и дума — каза Ег. — Момичешка шега. Напълно ви разбирам. Знаете ли, мисиз Дейкърз съвпада напълно с представата ми за убийца — толкова жестока и безмилостна.
— Необикновено жестока… и много проклета! Разбеснее ли се, никоя от нас не смее да припари до нея. Казват, че съпругът й се страхувал от нея — и нищо чудно.
— Чували ли сте я да говори за човек на име Бебингтън или за някакво селище в Кент — Гилинг?
— Откровено казано, не мога да си спомня в момента.
Дорис погледна часовника си и нададе възклицание:
— Олеле, трябва да бързам. Ще закъснея.
— Довиждане и благодаря много, че дойдохте.
— Беше ми извънредно приятно. Довиждане, мис Литън Гор, и дано статията ви да пожъне голям успех. Ще чакам да излезе.
„Напразно ще чакаш, момичето ми“ — помисли си Ег, когато поиска сметката.
След това, като тегли черта на мнимите си бележки за статията, записа в тефтерчето си:
„Синтия Дейкърз. Предполага се, че има финансови затруднения. Описват я като «проклета». Сър Бартолъмю преписал пътуване по море на млад човек, с когото се смята, че е имала флирт. Не реагира, когато се спомене за Гилинг или се подхвърли, че Бебингтън я е познавал.“
— Наглед нищо особено — каза си Ег. — Възможна подбуда за убийство на сър Бартолъмю, но много неиздържана. Мосьо Поаро може би ще съумее да извлече нещо. Аз не мога.