Жан-Кристоф Гранже
Пурпурните реки (15)

15

— Цялата ни област загива. Отровена е, осъдена е! Индустриалните зони са навсякъде — в долините, по склоновете на планината, в горите. Те заразяват водите, почвата, въздуха… Изер се задушава от газове и отрови!

Ален Дерто беше сух, с тясно и прорязано от бръчки лице. Имаше брада във формата на огърлица и очила с метални рамки, които му придаваха вид на избягал мормон. Бе се сврял в един от парниците си и подреждаше буркани, пълни с пръст и памук. Ниманс го прекъсна.

— Извинете. Имам нужда от информация… спешно.

— Какво? А да, разбира се… Вие сте от полицията…

— Знаете ли в областта да има топлоелектрическа централа, която използва лигнитни въглища?

— Лигнитни? Чиста отрова…

— Чували ли сте за подобна централа?

Дерто завъртя глава отрицателно.

— Не. В областта няма лигнит, слава Богу. От седемдесетте години насам този вид промишленост запада във Франция и в съседните страни. Прекалено замърсява. Киселинните изпарения се издигат право в небето и превръщат облаците в химически бомби…

Ниманс извади от джоба си факса на Марк Костес.

— Бихте ли погледнали тези химически съставки? Това е анализ на водна проба, взета недалеч оттук.

Дерто внимателно изчете листчето, докато полицаят разсеяно се оглеждаше — обширен парник със замъглени стъкла, извити и оплетени увивни растения, които сякаш се бореха за жизнено пространство. Дерто недоумяващо каза:

— И тази проба е от нашата област?

— Със сигурност.

— Мога ли да знам откъде точно?

— Намерихме я в един труп. На убит човек.

— О, естествено… Трябваше да се сетя… нали сте от полицията.

Той размисли, после каза с изпълнен със съмнение глас:

— Труп? Тук, в Гернон?

Комисарят пренебрегна въпроса.

— Можете ли да потвърдите, че този състав говори за замърсяване вследствие изгарянето на лигнит?

— Във всеки случай за силно киселинно замърсяване. Ходил съм на семинари по тези въпроси. Съдържанието на сярна и азотна киселина е… изключително високо. Но повтарям — в областта няма централа от този тип. Нито тук, във Франция, нито в Западна Европа.

— Може ли подобно замърсяване да се дължи на друга промишлена дейност?

— Не мисля.

— Тогава къде би могло да има промишлена дейност, която да предизвиква подобно замърсяване?

— На повече от осемстотин километра оттук, в източноеврепейските страни.

Ниманс стисна зъби — не можеше да се примири, че първата му следа не води доникъде.

— Може би има друго обяснение — каза Дерто.

— Какво?

— Може водата наистина да е от другаде. Да е дошла тук от Чешката република например, от Словакия, Румъния, България… Там са истински екологични варвари.

— Искате да кажете в контейнер? Камион, минаващ оттук и…

Дерто се разсмя безрадостно.

— Имам предвид много по-просто транспортно средство. Облаците.

— Обяснете ми, ако обичате.

Ален Дерто разтвори ръце и бавно ги вдигна нагоре.

— Представете си топлоелектрическа централа някъде в Източна Европа. Представете си високи комини, които през целия божи ден изхвърлят серни и азотни диоксиди… Понякога тези комини са високи до триста метра. Пушекът се издига, издига и се смесва с облаците… Ако няма вятър, отровите остават там. Но ако задуха например в западна посока, диоксидите пътуват, носени от облаците, които достигат нашите планини и се превръщат в поройни дъждове. Това са така наречените киселинни дъждове, които унищожават горите ни. Като че ли ние не си произвеждаме достатъчно отрови, та дърветата ни умират и от чуждите! Впрочем и ние изпращаме в чужбина доста токсични продукти чрез нашите облаци…

Една ясна, очертана като със скалпел сцена се появи в съзнанието на Ниманс. Убиецът принасяше в жертва своята плячка на открито, някъде в планините. Изтезаваше, осакатяваше, убиваше, а в това време върху мястото на клането се излива пороен дъжд. Отворените празни очи се напълват с дъжд. С отровен дъжд. Убиецът затваря клепачите над малките резервоари с киселинна вода. Това бе единственото обяснение.

Валяло е, докато чудовището е извършвало престъплението си.

— Какво беше времето в събота? — внезапно попита Ниманс.

— Моля?

— Спомняте ли си дали валеше в събота вечерта или през нощта?

— Не, не мисля, че валя. Времето беше прекрасно. Грееше истинско августовско слънце и…

Едно на хиляда. Ако в предполагаемото време на убийството небето е било ясно, може би съществуваше зона, една-единствена, където е преваляло. Излял се е киселинен порой, който огражда като с тебеширен кръг мястото на убийството. За да се открие то, трябваше да се тръгне по следите на облаците.

— Къде е най-близката метеорологична станция? — попита бързо.

Детро размисли, после отвърна:

— На трийсет километра. Искате да проверите дали е валяло? Интересна идея. И аз бих искал да знам дали тези варвари все още ни изпращат токсичните си бомби. Води се истинска химическа война, господин комисар, а никой не го е грижа!

Дерто млъкна. Ниманс му подаваше един лист.

— Това е номерът на клетъчния ми телефон. Ако ви хрумне нещо по този въпрос, каквото и да е, звъннете ми.