Сидни Шелдън
Лекарки (9)

8

Хъни Тафт имаше нещастието да се роди в семейство на натегачи. Красивият й баща бе основател и президент на голяма компютърна компания в Мемфис, Тенеси, хубавичката й майка бе учен генетик, а двете по-големи сестри близначки на Хъни бяха също толкова привлекателни, умни и амбициозни като родителите си. Семейство Тафт бе едно от най-видните в Мемфис.

Хъни се появи в недотам удобно време, когато сестрите й бяха шестгодишни.

— Хъни беше малкото ни произшествие — разказваше майка й на приятелките си. — Аз исках аборт, но Фред беше против. Сега съжалява.

Докато сестрите на Хъни бяха страхотни, тя беше невзрачна. Докато те бяха блестящи, тя беше посредствена. Сестрите й проговориха на девет месеца. Хъни не отронваше дума почти до двегодишна възраст.

— Наричаме я „чучелото“ — смееше се баща й. — Хъни е грозното пате на семейство Тафт. Само дето не вярвам, че ще се превърне в лебед.

Не че Хъни беше грозна, но не беше и хубава. Беше най-обикновена, със слабо опънато лице, права руса коса и незавидна фигура. Хъни обаче притежаваше невероятно благ и слънчев характер — качество, което не се ценеше особено в семейство на конкурентоспособни натегачи.

Открай време, откакто се помнеше, най-голямото желание на Хъни бе да угоди на родителите и сестрите си и да ги накара да я обичат. Усилията й бяха напразни. Родителите й бяха ангажирани с кариерите си, сестрите й бяха заети да печелят конкурси за красота и стипендии. В допълнение на всички нещастия на Хъни тя бе извънредно срамежлива. Съзнателно или не, семейството й бе насадило у нея дълбоко чувство за непълноценност.

В гимназията Хъни бе известна като „Невзрачницата“. Ходеше на училищните танцови забави и тържества сама и се усмихваше, и се стараеше да не показва колко е нещастна, защото не искаше да разваля ничие настроение. Гледаше как сестрите й идваха да ги вземат от дома най-известните момчета в училище, а после се оттегляше в своята пуста стая да си пише домашните.

 

 

И да се опитва да не заплаче.

В края на седмицата и по време на летните ваканции Хъни припечелваше джобни пари като детегледачка. Обичаше да се грижи за децата и те я обожаваха.

Когато не се занимаваше с това, обикаляше да разглежда Мемфис сама. Посети „Грейсланд“, където бе живял Елвис Пресли, разхождаше се по Бийл Стрийт, откъдето бе тръгнал блусът. Скиташе из музея „Пинк Палас“ и Планетариума с ревящия, тежко стъпващ динозавър. Ходеше и в аквариума.

И винаги сама.

Не съзнаваше, че животът й бе на път драстично да се промени.

 

 

Хъни знаеше, че много от съученичките й имаха любовни връзки. Те неспирно обсъждаха това в училище.

— Спала ли си с Рики? Той е най-добрият!…

— Джо е спец по оргазмите…

— Снощи излязох с Томи. Изтощена съм. Какво животно! Тази вечер пак ще се срещнем…

Хъни стоеше и слушаше разговорите им и се изпълваше със сладко-горчива завист и чувството, че никога няма да узнае какво е това секс. „Кому ли съм нужна?“, мислеше си тя.

 

 

Една петъчна вечер в училището имаше танцова забава. Хъни не смяташе да ходи, но баща й каза:

— Знаеш ли, тревожа се. От сестрите ти чувам, че все подпираш стените и че не искаш да отидеш на забавата, защото нямаш кавалер.

Хъни се изчерви.

— Това не е вярно — рече тя. — Имам си кавалер и ще ходя.

„Само да не ме попита кой е“, молеше се тя. Той не я попита.

И Хъни се намери на забавата да седи в обичайния си ъгъл и да гледа как другите танцуват и страхотно се забавляват.

И тогава се случи чудото.

Роджър Мертън — капитанът на футболния отбор и най-известното момче в училище, се караше на дансинга с гаджето си. Беше пил.

— Ти си едно калпаво и егоистично копеле! — каза му тя.

— А пък ти си тъпа кучка!

— Ходи се чукай бе.

— Няма защо да се чукам, Сали. Винаги мога да чукам някоя друга. Която си поискам.

— Хайде де! — И тя разгневена напусна дансинга.

Без да иска, Хъни чу разговора им.

Мертън срещна погледа й.

— Какво, по дяволите, зяпаш? — Той заваляше думите.

— Нищо — отвърна му тя.

— Ще й покажа на тази кучка. Мислиш, че няма да й покажа ли?

— Аз… да.

— Не знаеш само колко си права. Хай’ да пийнем по нещо.

Хъни се поколеба. Мертън очевидно беше пиян.

— Ами аз не…

— Страхотно. Имам бутилка в колата.

— Наистина не мисля, че…

Но той я бе хванал за ръка и я извеждаше от помещението. Тя не се дърпаше, защото не искаше да прави сцени и да го поставя в неудобно положение.

Навън Хъни се опита да си освободи ръката.

— Роджър, не смятам, че идеята ти е добра. Аз…

— Какво, по дяволите, ти става… страх ли те е?

— Не, аз…

— Добре тогава. Ела.

Той я заведе до колата си и отвори вратата. Хъни поспря за миг.

— Влизай.

— Само за малко — каза Хъни.

Влезе в колата, защото не искаше да разсърди Роджър. Той се качи до нея.

— Ще й покажем на тази тъпа филия, нали? — Протегна й бутилка бърбън. — Ето.

Хъни беше пила до момента само веднъж алкохол и бе отвратена. Не й се щеше обаче да засегне Роджър. Погледна го и неохотно отпи малко.

— Ти си окей — каза й той. — Отскоро ли си в това училище, а?

Имаха заедно цели три часа седмично.

— Не — смотолеви Хъни. — Аз…

Роджър се наведе и започна да я опипва по гърдите. Стресната, Хъни се дръпна.

— Хей! Хайде. Не искаш ли да ми направиш удоволствие? — попита той.

Това беше магическата фраза. Хъни желаеше да угоди на всички и ако този беше начинът…

На неудобната задна седалка в колата на Мертън Хъни за пръв път прави секс и това й разкри невероятен нов свят. Сексът не й се понрави особено, но какво значение имаше. Важното беше, че Мертън получаваше от него удоволствие. Всъщност Хъни остана смаяна каква страхотна наслада му достави. Той като че ли изпадна в екстаз. Никога не беше виждала някой да изпитва такова удоволствие от нещо. „Значи това е начинът да се угоди на един мъж“, помисли си Хъни.

Беше като прозрение свише.

 

 

Хъни не можеше да избие от главата си чудото на случилото се. Лежеше в леглото и си спомняше твърдия член на Мертън, притиснат вътре в нея, все по-бързите му движения и после как започна да стене: „О, да, да… Исусе, фантастична си, Сали…“

Дори и това не подразни Хъни. Тя бе угодила на капитана на футболния отбор! Най-известното момче в училището! „И дори без да знам какво правя — помисли си Хъни. — Ако наистина се науча как да угаждам на мъжете…“

И тогава Хъни получи второто си прозрение свише.

 

 

На другата сутрин Хъни отиде в „Ковчежето на удоволствията“ — книжарница за порнографски издания на Поплар Стрийт, и си купи пет-шест наръчника по еротика. Донесе ги тайно у дома и ги прочете необезпокоявана в стаята си. Бе потресена от онова, което научи.

Тя изгълта „Уханната градина“ и „Кама сутра“, „Тибетското изкуство да любиш“ и „Алхимия на екстаза“. Сетне се върна за още книги.

Изучаваше възбуждащите снимки на тридесет и седемте пози за правене на любов и разбра какво значи „полумесец“, „кръг“, „лотосов цвят“ и „облачета“, както и как се бие масло.

Хъни стана специалистка по осемте вида орален секс и шестнадесетте пътечки към удоволствието, и екстаза от наниза топчета. Знаеше как да накара един мъж да направи „каруна“, за да подсили удоволствието си. Поне на теория.

Почувства се готова да приложи познанията си на практика.

В „Кама сутра“ имаше няколко глави за афродизиаците, които могат да възбудят един мъж, но тъй като Хъни нямаше представа къде би могла да се сдобие с Hedysarum gangeticum, растението „кширика“ или Xantochymus pictorius, измисли си собствени заместители.

 

 

Когато през следващата седмица видя Роджър Мертън в час, тя отиде при него и му каза:

— Онази нощ наистина ми достави удоволствие. Можем ли да го направим пак?

Трябваше му малко време да се сети коя е.

— О, разбира се. Защо не? Нашите тази вечер не са вкъщи. Намини към осем часа.

Когато вечерта Хъни пристигна в дома на семейство Мертън, носеше със себе си малко бурканче с кленов сироп.

— Това за какво е? — попита я Мертън.

— Ще ти покажа — отвърна Хъни.

И му показа.

На другия ден Мертън разправяше на приятелите си в училище за Хъни.

— Невероятна е — каза той. — Няма да повярвате какво може да направи с малко топъл сироп!

Следобеда половин дузина момчета пожелаха да си уредят среща с Хъни. От този момент нататък тя излизаше всяка вечер. Момчетата бяха много доволни, а това правеше доволна и нея.

Родителите на Хъни се зарадваха на внезапната популярност на дъщеря си.

— На нашето момиченце му трябваше малко време, за да разцъфне — каза баща й гордо. — Сега вече е истински член на семейство Тафт!

Хъни винаги бе имала слаби бележки по математика и знаеше, че нищо не е направила на последното си контролно. Учителят й по математика мистър Янсън бе ерген и живееше близо до училището. Една вечер Хъни го навести. Той отвори вратата и я погледна изненадано.

— Хъни! Какво правиш тук?

— Нуждая се от вашата помощ — каза тя. — Баща ми ще ме убие, ако се проваля по математика. Донесох някои задачи и се чудех дали ще имате нещо против да ги прегледаме заедно.

Той се поколеба за миг.

— Необичайно е, но… добре.

Мистър Янсън харесваше Хъни. Тя не приличаше на другите момичета в класа. Те бяха груби и безразлични, докато Хъни беше чувствителна и внимателна и винаги се мъчеше да угоди. Искаше му се да има по-изявени математически способности.

Мистър Янсън седна на дивана до Хъни и започна да обяснява сложните хитрости на логаритмите.

Хъни не се интересуваше от логаритми. Докато той говореше, тя се примъкваше все по-близо до него. Задиша във врата и ухото му и преди да разбере какво става, мистър Янсън откри, че ципът на панталоните му е разкопчан.

Той погледна смаяно Хъни.

— Какво правиш?

— Желая ви от първия път, когато ви видях — каза Хъни.

Отвори чантичката си и извади малка кутия с бита сметана.

— Какво е това?

— Нека да ви покажа…

Хъни получи най-високата оценка по математика.

 

 

Не само използваните от Хъни аксесоари я правеха толкова популярна, но също и познанията, получени от древните книги по еротика, които беше прочела. Радваше партньорите си с техника, каквато не бяха й сънували, хилядолетна и отдавна забравена. Тя внасяше нов смисъл в думата „екстаз“.

Успехът на Хъни рязко се повиши и внезапно тя стана по-търсена от сестрите си, когато бяха ученички. Водеха Хъни на вечеря в „Прайвит Ай“ и „Бомбай Байсикъл Клъб“ и посещаваха с нея „Айс Капейдс“ и „Мемфис Мол“. Караше с момчетата ски на Седар Клиф и правеше въздушни лупинги на летище „Ландис“.

 

 

В колежа Хъни водеше също толкова интензивен светски живот. Веднъж на вечеря баща й каза:

— Скоро ще се дипломираш. Време е да помислим за бъдещето ти. Знаеш ли с какво искаш да се занимаваш?

Тя отговори веднага.

— Искам да стана медицинска сестра.

Лицето на баща й почервеня.

— Искаш да кажеш лекар.

— Не, татко, аз…

— Ти си член на семейство Тафт. Ако ще се занимаваш с медицина, ще станеш лекар. Ясно ли е?

— Да, татко.

Хъни говореше сериозно, когато обясни на баща си, че желае да стане медицинска сестра. Тя обичаше да се грижи за хората, да им помага и да ги обгражда с внимание. Мисълта да работи като лекарка и да носи отговорност за живота на другите я ужасяваше. Но знаеше, че не бива да разочарова баща си. „Член си на семейство Тафт.“

Успехът на Хъни в колежа не беше достатъчно висок, за да влезе в медицинския институт, ала връзките на баща й бяха достатъчни. Той бе щедър дарител на медицинския институт в Ноксвил, Тенеси. Срещна се с декана му д-р Джим Пеарсън.

— Искате голяма услуга — каза му Пеарсън, — но ще ви кажа какво ще направя. Ще приема Хъни за пробен период. Ако след шест месеца разберем, че не може да продължи, ще трябва да я освободим.

— Съвсем справедливо. Тя ще ви изненада.

Той беше прав.

 

 

Бащата на Хъни уреди в Ноксвил тя да живее при негов братовчед, преподобния Дъглас Липтън.

Дъглас Липтън бе пастор на баптистката църква, към шестдесетгодишен, жена му бе с десет години постара от него.

Пасторът много се зарадва, че Хъни ще живее при тях.

— Като глътка чист въздух е — каза той на жена си.

Никога не беше виждал човек, който толкова много желае да угоди.

Хъни се справяше сравнително добре в медицинския институт, но не това беше призванието й. Следваше само за да угоди на баща си.

Преподавателите я обичаха. Хъни излъчваше истинска доброта и те искаха тя да успее.

По ирония на съдбата бе особено слаба по анатомия. На осмата седмица преподавателят я повика при себе си.

— Страхувам се, че ще трябва да те скъсам — каза той с нежелание.

„Не бива да се проваля — помисли си Хъни. — Не мога да изложа татко. Какво би ме посъветвал Бокачо?“ Хъни се приближи до преподавателя си.

— Дойдох в този институт заради вас. Толкова бях чувала за вас. — Тя се премести още по-близо. — Искам да стана като вас. — И още по-близо. — Лекарската професия е всичко за мен. — И още по-близо. — Моля ви, помогнете ми…

Когато напусна кабинета му след час, Хъни знаеше отговорите за следващия си изпит.

 

 

Преди да завърши медицинския институт, Хъни съблазни неколцина от преподавателите. В нея имаше някаква безпомощност, на която не можеха да устоят. Всички оставаха с впечатлението, че не тя, а те са я прелъстили, и се чувстваха виновни, задето са се възползвали от невинността й.

Д-р Джим Пеарсън последен се предаде пред Хъни. Беше заинтригуван от онова, което чуваше за нея. Носеха се слухове за изключителните й сексуални умения. Един ден той изпрати да я повикат, за да обсъдят успеха й. Тя донесе със себе си кутийка с пудра захар и преди да изтече следобедът, д-р Пеарсън бе налапал въдицата като всички останали. Хъни го караше да се чувства млад и ненаситен. Като крал, който я е подчинил и я е направил своя робиня.

Опита се да не мисли за жена си и децата си.

 

 

Хъни наистина обичаше преподобния Дъглас Липтън и я огорчаваше това, че съпругата му бе сдържана, фригидна жена, която винаги го критикуваше. На Хъни й беше жал за пастора. „Той не заслужава подобно отношение — мислеше си тя. — Има нужда от утеха.“

Веднъж посред нощ, когато мисис Липтън бе заминала на гости на сестра си, Хъни влезе в спалнята на съпруга й. Беше гола.

— Дъглас…

Той отвори очи.

— Хъни? Добре ли си?

— Не — отвърна тя. — Мога ли да поговоря с теб?

— Разбира се. — Той протегна ръка да запали лампата.

— Недей да светваш. — Тя се мушна в леглото при него.

— Какво има? Да не би да се чувстваш зле?

— Тревожа се.

— За какво?

— За теб. Заслужаваш да бъдеш обичан. Искам да се любя с теб.

Той окончателно се разсъни.

— Господи! — каза. — Та ти си дете. Не говориш сериозно.

— Напротив. Жена ти не ти дава никаква любов…

— Хъни, това е невъзможно! По-добре си иди сега в стаята и…

Усети как голото й тяло се притисна към неговото.

— Хъни, не можем да го направим. Аз…

Устните й се притиснаха към неговите, тя го покри с тялото си и съпротивата му бе пометена. Хъни прекара нощта в леглото му.

В шест часа сутринта вратата на спалнята се отвори и влезе мисис Липтън. Тя постоя, зяпнала ги и двамата, после излезе, без да каже дума.

Два часа по-късно преподобният Дъглас Липтън се самоуби в гаража си.

Когато Хъни научи за това, беше разбита, не можеше да повярва.

Шерифът посети къщата и поговори с мисис Липтън.

После потърси Хъни.

— От уважение към семейството му ще регистрирам смъртта на преподобния Дъглас Липтън като „самоубийство по неизвестни причини“, но аз ти предлагам да си обереш бързо парцалите от този град и кракът ти да не стъпва повече тук.

Хъни отиде в окръжна болница „Ембаркадеро“ в Сан Франциско.

С блестящи препоръки от д-р Джим Пеарсън.