Сидни Шелдън
Лекарки (25)

24

Негърът с насочения към Хъни пистолет изкрещя:

— Казах ти да си затваряш устата!

— Аз… съжалявам — измънка Хъни. Тя трепереше. — Ка… какво искате?

Той притискаше хълбока си с ръка, опитвайки се да спре кръвта.

— Искам сестра си.

Хъни го погледна озадачена. Очевидно беше луд.

— Сестра ви ли?

— Кет. — Гласът му глъхнеше.

— О, Божичко! Вие сте Майк!

— Да.

Пистолетът падна от ръката му и той се изхлузи на пода. Хъни се втурна към него. Кръвта шуртеше от една на вид огнестрелна рана.

— Лежи мирно — каза Хъни. Изтича до банята и взе кислородна вода и голяма хавлиена кърпа. После се върна при Майк. — Ще боли — предупреди го тя.

Той лежеше твърде слаб, за да помръдне. Тя поля раната с кислородна вода и притисна кърпата. Майк си захапа ръката, за да не изкрещи.

— Ще извикам линейка да те закарат в болницата — засуети се Хъни.

Той я сграбчи за ръката.

— Не! Никаква болница. Никаква полиция — промълви едва чуто. — Къде е Кет?

— Не знам. — Хъни безпомощно вдигна рамене. Беше някъде с Малори, но нямаше представа къде. — Ще се обадя на една приятелка.

— На Пейдж ли? — попита той.

Хъни кимна.

— Да.

„Значи Кет му е разказала за нас двете.“

Минаха десет минути, докато открият Пейдж.

— По-добре си ела у дома — рече Хъни.

— Дежурна съм, Хъни. И съм насред…

— Братът на Кет е тук.

— О, добре, кажи му…

— Прострелян е.

— Какво?

— Прострелян е.

— Ще пратя фелдшери и…

— Той каза никакви болници и никаква полиция. Не знам какво да правя.

— Зле ли е?

— Доста зле.

Последва пауза.

— Ще намеря някой да ме замести. Идвам след половин час.

Хъни остави слушалката и се обърна към Майк.

— Пейдж ще дойде.

 

 

Когато два часа по-късно Кет се прибираше, изпълваше я ликуващо блаженство. Преди самата мисъл за секс я изнервяше, страхуваше се, че няма да й хареса след ужасните спомени от миналото, но Кен Малори превърна всичко в чудесно изживяване. Той отприщи у нея чувства, за които не бе и подозирала.

Усмихвайки се на мисълта за това как надхитриха лекарите в последния момент и спечелиха облога, Кет отвори вратата на апартамента и застана стресната на прага. Пейдж и Хъни бяха коленичили до Майк. Той лежеше на пода, с възглавница под главата и притисната кърпа за баня към едната му страна, дрехите му бяха прогизнали от кръв.

Пейдж и Хъни вдигнаха очи, когато Кет влезе.

— Майк! Господи! — Тя се втурна към него и коленичи. — Какво се е случило?

— Здрасти, сестричке. — Гласът му едва се чуваше.

— Прострелян е — каза Пейдж. — Раната кърви.

— Да го откараме в болницата — предложи Кет.

Майк поклати глава.

— Не — прошепна той. — Ти си лекар. Оправи ме.

Кет погледна Пейдж.

— Спрях кръвоизлива, доколкото можах, но куршумът е вътре. Нямаме инструменти да…

— Той продължава да губи кръв. — Тревогата на Кет растеше. Тя прегърна главата на Майк. — Чуй ме, Майк. Ако не идеш в болница, ще умреш.

— Не бива… да съобщаваш… за това… не искам полиция.

— В какво си се забъркал, Майк? — попита Кет тихо.

— Нищо. В обикновена… сделка… не потръгна… онзи озверя и ме простреля.

Тази история Кет я слушаше от години. Лъжи. Само лъжи. Знаеше още от началото, знаеше и сега, но се опитваше да скрие истината от самата себе си.

Майк я хвана за ръката.

— Ще ми помогнеш ли, сестричке?

— Да. Ще ти помогна, Майк.

Кет се наведе и го целуна по бузата. После стана и отиде до телефона. Взе слушалката и набра отделението за бърза помощ.

— Обажда се доктор Хънтър — изрече тя с пресекващ глас. — Имам нужда от линейка незабавно…

 

 

В болницата Кет помоли Пейдж да извади куршума.

— Изгубил е доста кръв — каза Пейдж. Обърна се към асистиращия хирург: — Прелей му още една банка.

Зазоряваше се, когато операцията свърши. Беше успешна.

След като всичко приключи, Пейдж попита Кет:

— Как да съобщя за това? Мога да пиша злополука или…

— Не — отвърна Кет. Гласът й бе изпълнен с болка. — Трябваше отдавна да го направя. Ще съобщиш за огнестрелна рана.

 

 

Малори чакаше Кет пред операционната.

— Кет! Научих за брат ти и…

Тя кимна уморено:

— Толкова съжалявам. Ще се оправи ли?

Кет погледна Малори и рече:

— Да. За пръв път в живота си Майк ще се оправи.

Малори стисна ръката й.

— Исках само да ти кажа колко великолепна беше снощи. Ти беше чудо. О, това ме подсети. Лекарите, с които се обзаложих, са в лекарската стая и чакат, но предполагам, че след всичко, което се случи, няма да ти е до това да идеш и…

— Защо не?

Тя го хвана под ръка и двамата влязоха в лекарската стая. Мъжете се вторачиха в тях. Грънди каза:

— Здрасти, Кет. Чакаме твоята дума по един въпрос. Доктор Малори твърди, че сте прекарали заедно нощта и че е било страхотно.

— Беше повече от страхотно — каза Кет. — Беше фантастично! — Тя целуна Малори по бузата. — Ще се видим по-късно, гадже.

Мъжете останаха зяпнали подир Кет, която излезе с уверена крачка.

 

 

В тяхната съблекалня Кет се похвали на Пейдж и Хъни:

— В цялата суетня нямах възможност да ви съобщя новината.

— Коя новина? — попита Пейдж.

— Кен ми предложи да се омъжа за него.

По лицата им се изписа недоверие.

— Шегуваш се! — каза Пейдж.

— Не. Предложи ми снощи. Аз приех.

— Но ти не можеш да се омъжиш за него! — възкликна Хъни. — Знаеш какъв е. Искам да кажа, опита се да спи с тебе заради облог!

— И успя — ухили се Кет.

Пейдж я погледна.

— Объркана съм.

— Не бяхме прави да мислим така за него. Съвсем не бяхме. Кен сам ми разказа за баса. През цялото време е имал угризения на съвестта. Не разбирате ли какво стана? Аз тръгнах с него, за да го накажа, той тръгна с мен, за да спечели малко пари, и накрая се влюбихме един в друг. О, не мога да ви опиша колко съм щастлива!

Хъни и Пейдж се спогледаха.

— Кога ще е сватбата? — попита Хъни.

— Още не сме обсъждали, но съм сигурна, че ще е скоро. Искам да ми бъдете шаферки.

— Можеш да разчиташ на нас — каза Пейдж. — Ще присъстваме. — Но дълбоко в душата я гризеше съмнение. Тя се прозина. — Каква дълга нощ. Отивам у дома да спя.

— Аз ще остана при Майк — каза Кет. — Когато дойде на себе си, полицията ще иска да го разпита. — Тя хвана и двете за ръце. — Благодаря ви, че сте такива добри приятелки.

 

 

Докато шофираше към дома, Пейдж размишляваше върху събитията от изминалата нощ. Знаеше колко много Кет обича брат си. Какво ли й струваше да го предаде на полицията? „Трябваше отдавна да направя това.“

Когато влезе в апартамента, телефонът звънеше. Тя изтича да вдигне слушалката.

Беше Джейсън.

— Здрасти! Обаждам се да ти кажа колко ми липсваш. Какво става при теб?

Пейдж се изкушаваше да му разкаже, да сподели с някого, но беше твърде лично. Засягаше Кет.

— Нищо — рече тя. — Всичко е наред.

— Добре. Свободна ли си да вечеряме заедно?

Пейдж съзнаваше, че това бе повече от обикновена покана за вечеря. „Ако продължавам да се срещам с него, задълбочавам нещата“, помисли си тя.

Знаеше, че трябва да вземе едно от най-важните решения в живота си.

Пое си дълбоко дъх.

— Джейсън… — На входната врата се позвъни. — Джейсън, почакай малко, ако обичаш.

Пейдж остави слушалката и отиде да отвори. На прага стоеше Алфред Търнър.