Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Домът на скитащите (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Главный полдень, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 5гласа)

Информация

Допълнителна корекция
Mandor(2009)
Сканиране, разпознаване и корекция
Victor

Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)

 

Издание:

Александър Мирер. Домът на скитащите

Издателство „Отечество“, София, 1984

Биб. Фантастика № 33

Редактор: Асен Милчев

Технически редактор: Иван Андреев

Художник: Венелин Вълканов

Коректор: Мая Лъжева

История

  1. —Корекция
  2. —Разделяне на двете книги. Повърхностна редакция от Mandor
  3. —Добавяне

Няма нищо

Не се ударих, ама ми стана криво. Около две минути останах да се въргалям там, където паднах, и точно под носа си видях писалката на Стьопка, взех я и станах. Прахта по пътя почти се беше слегнала, само в далечината все още се кълбеше над дърветата. Постоях, погледах. Закука кукувица — беше наблизо и старателно редеше: „Ку-ку, Ку-ку“…

Изкука силно двадесет и два или двадесет и три пъти, млъкна и чак тогава затичах към елховата поляна. Трябваше да търча към града и да вдигна тревога, да спасявам Степан от онези хора — всичко знаех и разбирах. Като куче на каишка ме теглеше поляната, трябваше да погледна — същият пън ли беше, или не беше същият? Дотичах до мястото и едва не закрещях — пънът беше изчезнал.

То само да беше изчезнал!

Не беше оставил никаква следа, земята наоколо не беше разровена, нямаше никаква яма, само няколко плитки вдлъбнатинки в тревата.

Значи Федя не беше излъгал, че вчера този пън не е бил тук. Довлекли са го отнякъде. Ако се съди по тревата, наскоро — през нощта или сутринта. Тревата отдолу още не беше увяхнала. Ето и следите на шофьора и на Федя. Бяха се отпечатали дори на поляната, където земята беше добре изсъхнала, а по мокрите алейки бяха много дълбоки.

Пънът тежеше около центнер — не по-малко.

Това вече наистина е дяволска работа, помислих си аз. Ту го довличат този нещастен пън, ту го откарват… Пък и май е прекалено тежък за елхов пън.

Федя каза така: „Да качим в колата «големия посредник» и да го откараме в града.“

„Големия посредник“… Посредници има във военните игри, нещо като футболни или хокейни съдии — тичат заедно с играчите. Да, ама са хора, не са пънове, нали?… Слагат ги, откарват ги…

Съвсем се обърках и започнах да търся следите на тези, които са донесли „посредника“. Не е могъл да долети по въздуха и не е могъл да натежи, докато е стоял тук, нали така? Ама не открих никакви следи, макар че пребродих всички алейки, до една. Около петнадесет минути търсих, вече започнах да вземам собствените си следи за чужди и ми стана толкова страшно, не мога да ви опиша. А когато наблизо излетя птица, съвсем се изплаших и без да се обръщам, хукнах към големия път.