Питър Джеймс
Убийствено просто (32)

32

Собственичката на „Монасите“ в Ъкфийлд беше висока, размъкната жена, наближаваща петдесетте, с щръкнала руса коса и изглеждаше доста вряла и кипяла в живота. Поздрави Грейс и Брансън с приятелска усмивка и огледа снимките, които Грейс внимателно нареди по бара.

— Ъхъ — изсумтя тя. — Бяха тук и петимата. Нека да помисля… Около осем часа във вторник.

— Сигурна ли сте? — попита я Брансън.

Тя посочи снимката на Майкъл:

— Той изглеждаше малко подпийнал, но беше много сладък — след това посочи снимката на Джош. — Този купуваше питиетата. Мисля, че поръча бира за всички и по едно малко за финал. Този младеж — тя отново показа Майкъл — ми каза, че се жени в събота. Заяви, че съм най-красивата жена, която някога е виждал, и че ако ме беше срещнал по-рано, щеше да се ожени за мен.

Тя се ухили на Брансън, след което дари Грейс с флиртуваща усмивка. Беше наясно как да се държи с полицаите, помисли си той. Без съмнение местните блюстители на закона бяха в джоба й.

— Дали случайно сте ги чули да си говорят нещо за плановете си? — попита Грейс.

— Не, скъпи. Те всичките бяха в прекрасно настроение. Нямахме много хора и те седяха в онзи ъгъл — тя посочи към ниша в дъното на празния салон, в която имаше маса и столове, а над тях висяха няколко украшения за конски сбруи. — Не им обърнах кой знае колко внимание, защото един от редовните ми клиенти споделяше брачните си неволи. Знаете как е.

— О, да — потвърди Грейс.

— Значи не знаете къде са отишли след това? — попита Брансън.

Тя поклати глава отрицателно.

— Сигурно бяха тръгнали на гуляй. Изпиха си питиетата и поеха.

— Имате ли охранителни камери тук?

Тя отново удостои Рой със съблазнителна усмивка.

— Не, миличък. Съжалявам.

Когато излязоха от кръчмата и забързаха към колата в предния двор, приведени заради късния следобеден дъжд, Грейс чу далечен шум на хеликоптер. Погледна нагоре, но не видя нищо, а междувременно Брансън отключи колата.

Приятелят му седна вътре и затръшна вратата, за да попречи на природните стихии да нахлуят, след което се обади на Бела и Ник.

— Как я карате?

— Нищо особено — отвърна Никол. — Никакъв успех. Остават ни още две кръчми. А при вас?

— Още три — отговори Грейс.

Брансън запали колата.

— Апетитна стара развратница — каза той на колегата си. — Може и да ти излезе късметът.

— Благодаря — изсумтя Рой. — След теб.

— Аз съм щастливо женен мъж. Ти трябва да се пуснеш малко по течението.

Старши детективът погледна мобилния си телефон. Съобщенията от Клодин, вегетарианката от Гилдфорд, която мразеше ченгетата.

— Късметлия си ти — отбеляза той. — Имам чувството, че половината жени, които не са омъжени, са луди.

Помълча малко и каза:

— Катастрофата е станала след девет. Това може да е последната кръчма, в която са били, преди да го сложат в ковчега.

— Може и да са вместили още една в програмата.

Посетиха трите останали кръчми, но никой не помнеше момчетата. Ник и Бела бяха открили още един съдържател, който ги бе познал. Тръгнали са си към 8:30 часа. Всички са изглеждали доста пияни. Тази кръчма беше на около осем километра. Грейс беше обезкуражен от тази новина. От информацията, получена до момента, не бяха по-близо до установяването на местонахождението на Майкъл, отколкото когато започнаха.

— Трябва да отидем да поговорим с неговия съдружник — предложи Грейс. — Ако той е кумът, би трябвало да знае нещо. Не мислиш ли?

— Според мен трябва да организираме претърсване на района.

— Да, но трябва да стесним кръга.

Брансън запали колата.

— Преди време ми каза, че познаваш някакъв дядка, който открива загубени неща, като движи махало по карта.

— Мислех, че не вярваш в такива неща? Ти си този, който винаги ми казва, че съм идиот да се бутам в тази област. Сега ми предлагаш да отидем при такъв човек?

— Отчайвам се, Рой. Не знам какво друго да направя.

— Ще продължим напред, това ще направим.

— Може би си струва да го пробваме.

Грейс се усмихна.

— Мислех, че ти си големият скептик.

— Такъв съм. Но имаме един човек, който утре в два часа би трябвало да застане пред олтара в църквата, и имаме — той погледна часовника си — само двайсет и два часа да го заведем там. И близо осемдесет квадратни километра гора за претърсване с оставащи ни около четири часа дневна светлина. Какво ще кажеш?

Лично според Грейс си струваше да пробват с Хари Фрейм. Но след фиаското в съда в сряда не беше сигурен, че си заслужава да рискува кариерата си, ако Алисън Воспър разбере.

— Хайде първо да изчерпим всички други възможности, а след това ще видим, става ли?

— Притесняваш се какво ще каже шефът? — присмя му се Брансън.

— Като станеш на моите години, ще започнеш да мислиш за пенсията си.

— Ще го имам предвид след около трийсет години.