Майкъл Конъли
Адвокатът с линкълна (44)

44

Рулей и неговата свита ме чакаха в коридора. Огледах се наоколо и видях Соубъл до асансьорите. Разговаряше по мобилния си и като че ли чакаше асансьор, обаче бутонът за надолу не светеше.

— Ще обядваш ли с нас, Майкъл? — попита Добс. — Отиваме да празнуваме!

Забелязах, че вече ми вика на малко име. Победата правеше всички добронамерени.

— Хмм… — изхъмках аз, без да откъсвам очи от полицайката. — Едва ли ще мога.

— Защо? Явно следобед нямаш работа в съда.

Най-после погледнах адвоката. Прищя ми се да му отговоря, че не мога да обядвам с тях, защото никога повече не искам да ги виждам.

— Ще поостана и ще поговоря със заседателите, когато се върнат.

— Защо? — попита Рулей.

— Защото така ще узная какво мислят и как сме се представили.

Добс ме потупа по ръката.

— Никога не преставаш да се учиш, постоянно се усъвършенстваш за следващия процес. Не те обвинявам.

Изглеждаше зарадван, че няма да ида с тях. При това основателно. Сигурно искаше да ме разкара от пътя си, за да оправи отношенията си с Мери Уиндзор. Искаше богатата клиентка само за себе си.

Чух приглушения сигнал на асансьора и се озърнах натам. Соубъл стоеше пред отварящата се врата. Тръгваше си.

Тогава обаче от асансьора слязоха Ланкфорд, Кърлин и Букър. Обърнаха се и се запътиха към нас.

— Тогава ще те оставим — заяви Добс, който стоеше с гръб към приближаващите се детективи. — Имаме резервация за „Орсо“ и се боя, че ще закъснеем, докато се връщаме оттатък хълма.

— Добре — отвърнах аз, като продължавах да гледам към коридора.

Добс, Уиндзор и Рулей се обърнаха в същия момент, в който четиримата детективи стигнаха до нас.

— Луис Рулей — произнесе Кърлин. — Арестуван сте. Моля, обърнете се и поставете ръце зад гърба си.

— Не! — изпищя Мери Уиндзор. — Не можете…

— Какво става? — извика Добс.

Кърлин не отговори, нито изчака Рулей да се подчини. Той пристъпи напред и грубо го завъртя. Очите на Луис срещнаха моите.

— Какво става, Мик? — спокойно попита той. — Това не би трябвало да се случва.

Мери Уиндзор се обърна към него.

— Махнете си ръцете от сина ми!

Тя се вкопчи изотзад в Кърлин, ала Букър и Ланкфорд бързо се приближиха и я откъснаха от него, като действаха внимателно, но решително.

— Отдръпнете се, госпожо — нареди Букър. — Иначе ще арестувам и вас.

Кърлин започна да съобщава правата на Рулей. Уиндзор остана на разстояние, обаче не мълчеше.

— Как смеете? Нямате право!

Тялото й се движеше на място и сякаш невидими ръце я възпираха да не се нахвърли пак на Кърлин.

— Майко — каза й Рулей с глас, по-тежък и властен от този на детективите.

Тялото на Уиндзор се успокои. Тя се предаде. Но не и Добс.

— За какво го арестувате? — поинтересува се семейният адвокат.

— По подозрение в убийство — осведоми го Кърлин. — Убийството на Марта Рентерия.

— Невъзможно! — извика Добс. — Всички показания на оня свидетел Корлис се оказаха лъжа. Да не сте луди? Съдията прекрати процеса заради неговите лъжи.

Кърлин престана да рецитира правата на Рулей и погледна адвоката.

— Ако всичко е било лъжа, откъде знаете, че е говорил за Марта Рентерия?

Добс разбра грешката си и отстъпи назад. Детективът се усмихна.

— Да, така си и мислех.

Той хвана Рулей за лакътя и го завъртя.

— Да вървим.

— Мик? — повика ме Луис.

— Детектив Кърлин? — обадих се аз. — Може ли да поговоря с клиента си за момент?

Полицаят ме погледна, като че ли прецени нещо в мен и кимна.

— Една минута. Кажете му да се държи прилично и така ще му бъде много по-лесно.

Побутна арестанта към мен. Хванах го за едната ръка и го отведох на няколко крачки от другите, за да не ни чуват, ако снишим глас. Пристъпих към него и зашепнах:

— Това е, Луис. Тук се сбогуваме. Помогнах ти. Сега си сам. Намери си нов адвокат.

В очите му пролича смайване. После лицето му гневно се свъси. Излъчваше дестилирана ярост и си помислих, че това е същата емоция, която бяха видели Реджина Кампо и Марта Рентерия.

— Не ми трябва адвокат — заяви ми той. — Да не си мислиш, че могат да скалъпят обвинения от онова, което по някакъв начин си подхвърлил на оня лъжлив доносник? Я си помисли!

— Нямат нужда от доносника, Луис. Повярвай ми, ще открият още доказателства. Сигурно вече имат достатъчно.

— Ами ти, Мик? Не забравяш ли нещо? В мен е…

— Знам. Но вече няма значение. Не им трябва моят пистолет. Вече разполагат с всичко необходимо. Но каквото и да се случи с мен, знам, че съм те пратил на дъното. В края на краищата, след процеса и всички обжалвания, когато накрая забият иглата в ръката ти, това ще съм аз, Луис. Не го забравяй.

Мрачно се усмихнах и се приближих още повече.

— Това ти е за Рол Левин. Може да не те осъдят заради него, но не се заблуждавай, вече потъваш.

Оставих го да го смели, после се отдръпнах и кимнах на Кърлин. Двамата с Букър застанаха от двете страни на Рулей и го хванаха за бицепсите.

— Ти ме прецакваш — някак си успя да запази самообладание той. — Ти не си адвокат. Работиш за тях.

— Да вървим — подкани го Кърлин.

И понечиха да го поведат, но моят бивш клиент за миг се отскубна от тях и впери озверелите си очи в моите.

— Това не е краят, Мик. До утре сутрин ще изляза. Какво ще правиш тогава? Помисли си. Какво ще направиш тогава? Не можеш да защитиш всеки.

Детективите отново го хванаха и грубо го обърнаха към асансьора. Тоя път Рулей не се съпротивляваше. По средата на пътя, следван от майка си и Добс, той завъртя глава и се озърна през рамо към мен. Усмихна се и ми прати своето послание:

„Не можеш да защитиш всеки.“

Ледените тръпки на страха пронизаха гърдите ми.

Някой чакаше за асансьора и той се отвори в същия момент, в който свитата стигна дотам. Ланкфорд даде знак на човека да се отдръпне и зае асансьора. Качиха Рулей след него. Добс и Уиндзор понечиха да ги последват, ала протегнатата ръка на Ланкфорд ги накара да спрат. Вратата започна да се затваря и семейният адвокат гневно и безпомощно натисна съседния бутон.

Надявах се, че за последен път виждам Луис Рулей, ала страхът остана заключен в гърдите ми, пърхайки като пеперуда, привлечена от балконска лампа. Извърнах се и за малко да се блъсна в Соубъл. Не бях забелязал, че е останала след другите.

— Нали имате достатъчно доказателства? — с надежда попитах аз. — Кажете ми, че не сте прибързали, без да разполагате с достатъчно доказателства.

Тя дълго ме гледа, преди да отговори.

— Ние не взимаме това решение. А прокуратурата. Сигурно зависи какво ще изкопчат от него на разпита. Досега обаче той имаше адски печен адвокат. Предполагам, знае, че не бива да обели и една дума пред нас.

— Тогава защо не изчакахте?

— Не зависеше от мен.

Поклатих глава. Искаше ми се да й кажа, че са прибързали. Не го бях предвидил в плана си. Моите намерения бяха само да посея семето, нищо повече. Те от своя страна трябваше да действат бавно и последователно.

Пеперудата пак се разпърха. Забих поглед в пода. Не можех да се отърся от мисълта, че всичките ми машинации са се провалили, че аз и семейството ми сме останали незащитени пред ледената решителност на един убиец. „Не можеш да защитиш всеки.“

Соубъл сякаш прочете страховете ми.

— Обаче ще се опитаме да го задържим в ареста — успокои ме тя. — Разполагаме с показанията на доносника в съда и талона. Търсим още свидетели и работим по криминалистичните експертизи.

Очите ми се стрелнаха нагоре към нейните.

— Какъв талон?

На лицето й се изписа подозрително изражение.

— Мислех, че сте се сетили. Ние разбрахме веднага, щом доносникът спомена за екзотичната танцьорка.

— Да. Марта Рентерия. Това ми е ясно. Обаче какъв талон? За какво става дума?

Прекалено се бях приближил до нея и полицайката отстъпи крачка назад. Не бягаше от дъха ми. А от отчаянието ми.

— Не знам дали трябва да ви го казвам, Холър. Вие сте адвокат. Неговият адвокат.

— Вече не. Преди малко напуснах.

— Няма значение. Той…

— Вижте, вие току-що арестувахте тоя тип с моя помощ. Може да ме изключат от адвокатската колегия заради това. Може даже да ме пратят в затвора за убийство, което не съм извършил. За какъв талон говорите?

Тя се поколеба и аз продължих да чакам. Накрая Соубъл ми отговори:

— Последните думи на Левин. Той казва, че е открил талона на Хесус за излизане от пандиза.

— Какво значи това?

— Наистина ли не знаете?

— Вижте, просто ми кажете. Моля ви.

Детективката се смили над мен.

— Проследихме последните движения на Левин. Преди да го убият, е разследвал талоните за неправилно паркиране на Рулей. Даже си е взел разпечатки. Проучихме всичко, което открихме в кабинета му, и накрая го сравнихме с данните от компютъра. Липсваше му един талон. Една разпечатка. Не знаехме дали я е взел убиецът му, или я е пропуснал самият Левин. Затова отидохме и направихме копие. Издаден е преди две години, вечерта на осми април. Талон за паркиране пред пожарен кран на Блайт Стрийт хиляда шестстотин и седем в Панорама Сити.

Изведнъж всичко си дойде на мястото — като последната песъчинка, която пада през отвора на пясъчен часовник. Рол Левин наистина беше открил спасението на Хесус Менендес.

— Марта Рентерия е била убита на осми април преди две години — промълвих. — Живяла е на Блайт в Панорама Сити.

— Да, обаче ние не го знаехме. Не бяхме видели връзката. Вие ни казахте, че Левин е работил по различни ваши дела. Хесус Менендес и Луис Рулей бяха различни следствия. Левин ги е документирал точно така.

— Заради следствените материали. Водеше следствията отделно, за да не се налага да предавам на прокурора нещо, което той е открил по делото Менендес.

— Вие адвокатите сте същински ангели. Е, това не ни позволи да свържем нещата, докато оня доносник не спомена за екзотичната танцьорка. Това ни разкри всичко.

Кимнах.

— Значи убиецът на Рол Левин е взел разпечатката.

— Така смятаме.

— Проверихте ли дали телефоните на Рол са били подслушвани? Някой по някакъв начин е разбрал, че той е открил талона.

— Проверихме ги. Нямаше нищо. След убийството бръмбарите може да са махнати. А може да е бил подслушван друг телефон.

Имаше предвид моя. Имаше предвид, че това обяснява откъде Рулей е знаел толкова много за моите действия и даже преспокойно ме е чакал в дома ми вечерта, когато ходих на свиждане с Хесус Менендес.

— Ще уредя да ги проверят — отговорих аз. — Всичко това означава ли, че съм вън от подозрение за убийството на Рол?

— Не непременно — попари надеждите ми Соубъл. — Остава да видим какво ще получим от балистичната експертиза. Надявахме се да ни я пратят днес.

Кимнах. Не знаех как да отговоря. Стори ми се, че полицайката иска да ме пита още нещо.

— Какво има? — попитах.

— Не знам. Искате ли да ми кажете нещо?

Не отговорих веднага. Опитах се да прочета смисъла между редовете.

— Какво ви интересува, детектив Соубъл?

— Знаете какво. Убиецът на Рол Левин.

— Мен също. Но не бих могъл да ви предам Рулей, даже да исках. Не знам как го е извършил. И разговорът ни е неофициален.

— Значи продължаваме да ви държим на мушка.

Тя се озърна към асансьорите. Намекът й беше ясен.

Ако балистичното сравнение дадеше положителен резултат, все още щях да имам проблем с убийството на Левин. Щяха да го използват като лост. Издай как го е направил Рулей, иначе сам ще влезеш зад решетките. Промених темата.

— Кога смятате, че ще излезе Хесус Менендес?

Соубъл сви рамене.

— Трудно е да се каже. Зависи какви аргументи ще изтъкнат срещу Рулей — дали изобщо ще заведат дело. В едно обаче съм сигурна. Не могат да съдят Рулей, докато друг лежи в затвора за същото.

Обърнах се и се запътих към стъклената стена. Облегнах се със свободната си ръка на парапета покрай стъклото. Обзе ме смесица от въодушевление и страх и оная пеперуда пак запърха в гърдите ми.

— Нищо друго не ме интересува — тихо казах аз. — Само да го измъкнем. Това и Рол.

Тя се приближи и застана до мен.

— Не знам какво правите. Но оставете останалото на нас.

— Ако постъпя така, партньорът ви сигурно ще ме прати в затвора за убийство, което не съм извършил.

— Играете опасно — предупреди ме детективката. — Откажете се.

Погледнах я, после пак отправих очи към площада.

— Разбира се. Още сега.

След като чу каквото й трябваше, Соубъл се приготви да си върви.

— Успех — пожела ми тя.

Отново се обърнах към нея.

— И на вас.

След това полицайката си отиде. Аз останах. Погледнах надолу към площада. Видях Добс и Уиндзор да прекосяват бетонните квадрати и да се насочват към паркинга. Мери Уиндзор се облягаше на своя адвокат. Съмнявах се, че все още имат намерение да обядват в „Орсо“.